Творческа библиотека, том 2
Сандък на времето
На 25 ноември 1965 година г-н Жан Прасто решил да направи сандък на времето. Той помолил различни хора да му изпратят факти, картини, изобретения, открития от последните 20 години, като приложат указания към тях в 25 чекмеджета. Идеята му била този сандък да бъде заровен в Париж в чест на археолозите от 3000-та година.
Повече от половин век по-късно филолозите се сетили, че нещо май пак не е както трябва. И нали обичали проблемите – езикови, литературни или не – решили да си сковат свой собствен сандък; ама така да го сковат, че да скрият шапката на археолозите. Но понеже били чели Платон, знаели, нямало как да стане тая работа, тъй като били твърде отдалечени от баш сандъка. Затова – след дълго подръпване на брадите – се нахъсали да съберат някакви текстове и да отбият номера.
Уви, по-старите сред тях били възпитани в школата на хаоса, затова и оплескали цялата номерация по модела на библиотечните шкафчета от едно време. Не им помогнала и случайността, която направила разни шмекерии – събрала например двама Александър Хр. Христов с докторат по едно и също нещо на едно и също място.
Станала – с няколко думи – и тя една…
***
Скъпи читатели,
В настоящия брой ще имате възможност да се докоснете до художественото творчество на 31 млади автори (разпръснати на случаен принцип в 31 чекмеджета с шифровани данни). Голяма част от тях са студенти във Факултета по славянски филологии и дебютират на страниците на „Творческа библиотека“. Други изучават филологически специалности в страната и чужбина; трети са докторанти, постдокторанти, млади учени. Включени са също така и млади творци с поетически книги, изяви, отличия или просто любов към писаното слово.
Задачата на авторите беше да се запознаят с концепцията на Прасто и да предложат свои материали, които биха искали да съхранят, ако не за след 1000 години, то поне за след 10.
Искрено се надявам да се насладите на техните решения; на заложените в броя експериментаторство, игра и ирония.
Специални благодарности отправям към студентски клуб „Аудитория 148“ за активната подкрепа и съдействие. Благодаря и на екипа на списание „Филологически форум“ за възможността това свежо творчество да намери своето място и надявам се – да остане във времето.
От съставителя, 25 ноември 2019
Съставител: Николай Генов
Редактор: Николай Генов
Издание на Факултета по славянски филологии
2019
ISSN 2603-4980

чекмедже № 8-наобратно
До всички бъдещи свидетели, Годините не се подреждат по прави


чекмедже № 23
*** Под нозете ми асфалтът трепери, зеленият пуловер пресича в




чекмедже № 148-З
Кралица на красотата Алармата звънеше за втори път. Калина


чекмедже № 148-В
Участ Що философия в мене трепери? Животът разцъфва като химера

чекмедже № 148-Л
Кога последно се зачуди дали сутринта ти е както трябва?

чекмедже № 148-?
Есен По лилав есенен залез, когато облаците притихнали готови

чекмедже № 148-Г
адска сган са някои хора – моите най-големи любови горяхме


чекмедже № 148-Б
Представям си живота като океан, който всеки в своята миниатюрна

чекмедже № 148
Сол Морето. Имаше нещо, което винаги го теглеше натам. Имаше





чекмедже № 21
МАТЕРИЯ БЕЗ ПАМЕТ Живея в недоимъка на някакво сега, изсъхващо



чекмедже № 44
Движенията на опита Придърпваш черното си отлепено тяло наобратно.

чекмедже № 2
Речник на корабоплаването (или палуба на мечтите) Да обичаш вълните,

чекмедже № 37
Годините се промъкват през малки цепнатини – насред плътта оформят



чекмедже № 14
Глътка спомен Смартфон. Будилник. Телефонът в хотелската стая. Целият този



чекмедже № 8
Спускането През затворените му клепачи нахлува белотата на снега отвън,
