Есен

По лилав есенен залез,
когато облаците притихнали
готови са да заплачат.

Премръзнала птичка пее
последната си песен
и бавно затваря очи.

В меланхолична картина
дървета нежно свалят
последните си жълти дрехи.

О, каква смелост
от тяхна страна –
чисто голи приемат смъртта…

 

Октомври

Дъждовен съм и тих,
аз съм тъжният меланхолик,
с дъх на дюли,
аз пристъпвам бавно,
бързо тръгвам си
и ме няма с месеци.

Непредсказуем и мъглив,
като неразбран мечтател,
мечтая за разбиране,
оставам загадка…
Чуваш ли гласа ми
в шума на листата?

Обагрен в жълто и червено,
залъгвам, че съм топъл,
но не знам защо
със всеки следващ вопъл
ставам по-студен,
не исках да съм златния сезон…

…

На следващата жълта сутрин
напълно загуби следата ми,
явно дъжда я е измил.
Утре ще дойде ноември,
смрачава се, започва да духа,
скоро ще е време за сняг.

---

За автора: ??? (Ая)

E-mail: ???