адска сган са някои хора –
моите най-големи любови
горяхме заедно в пъкъла
спънахме се точно
на ъгъла
в котел с вряща вода
дяволът ни изгони
поседяхме пред адските порти
с тези мои любови
спукахме мехурите по петите
изтрихме потта от челата
посмяхме се
и душите ни се върнаха обратно
на земята
да поживеят
отново да се срещнат
да се проклинат
да се плюят
да не заспиват една заради друга
в любовта си да припознаят ада

и заедно да полетят
към рая
на края

 

само публика 

той
скърца, проскърцва
на старата сцена
танцува за малката публика
в уплаха се препъва, пада
свит на точка
пищи и плаче

а в единствената жена
от публиката
лъв и
овен рогат се борят
за надмощие
ловец безсрамен
застрелва ги и двата

в току настъпилата тишина
проскърцва подът
публиката ахва,
“о, вижте дамата на сцената!”
бузите ѝ пламват
преглъща шумно голяма
хапка срам

подадена топла ръка,
ето спасение за танцьора,
измръзнал на пода!
изправя се
и настъпва в миг
самозабравата
кой е, къде е

въздухът нажежава се рязко
лицата на двамината
подпалени от
плахо допрени устни…
разнася се дим

сцената изгаря
под нозете им

—-

За автора: Михаела Тимофеева е студентка в първи курс, специалност “Славянска филология”. Завършила е ЕГ “Пейо Яворов” в Силистра. Член е на литературен клуб “Аудитория 148”.

E-mail: mihaela.timofeeva.16@gmail.com