Silva Poetica (“Гора на поезията”)

 

„Би било самонадеяно и напразно да предлагаме на вниманието на нашите далечни следовници научни теории и апаратури, които те ще оценят като остарели. […] по-добре ще е да им оставим някакви свидетелства върху толкова многото неща, които поради нашето и на нашите последователи злосторничество те вече не биха имали възможността да познаят: чистотата на елементите, разнообразието на живите същества, изяществото на природата и благоприличието на хората.“

Това пише Леви-Строс във връзка с амбициозния проект на Жан Прaсто, който, както читателите на „Творческа библиотека“ може би си спомнят, се беше заел с изготвянето на сандък на времето. Съвсем различно е виждането на френския антрополог, съвсем различен ще бъде и този том на списанието.

***

Скъпи читатели,

Когато предложих концепцията на “зеления” брой, който виждате на екраните си, австралийските пожари опустошаваха планетата. По това време хората в София напускаха домовете си с маски, защото въздухът в столицата не беше годен за дишане. Угасяването на печките обаче не освободи лицата им, защото съвсем скоро се появи вирус, който да напомни, че човекът освен всичко друго е уязвим организъм, биологична единица, нуждаеща се от нов план за действие. Нов план, който трябваше да обхване всички аспекти на съвременния живот.

Дори в момента ледниците се топят с тревожна скорост; новинарските платформи ни заливат със снимки от провалени научни експедиции, с подробни статистики за екологична катастрофа и предупреждения, които твърде често се разпадат в дебати за формата на Земята.

Достатъчно лесно е някой да се отнесе в друга посока…

Този брой не прави това. Неговото идейно ядро организира мотивите за живота и смъртта, организма, вируса и болестта, генетиката, стихията, времето и екологията; упорито събира и отстоява посланията на разножанрови текстове – на стихотворения, разкази и миниатюри; на образи, вдъхновени от флората и фауната; на директни и фигуративни употреби на смисъла – за да заговори за естественото, за преходното, за ранимото.

Надеждата ми е, че се справя и че може да ви предложи пресечна точка на различни стилове, виждания и усет.

Приятно четене!

От съставителя, 17 ноември 2020 г.

 

Съставител: Николай Генов

Редактор: Николай Генов

Издание на Факултета по славянски филологии

2020

ISSN 2603-4980

logo