До надмогване, до израстване на стрък през черепа на камъка

Нямам друго родно място освен града, от детството си помня

Отвличам Хадес, аз съм Персефона, но се въздигам към небето.

Години наред навлизам в безкрайната нощ, за да те открия.

не са били пушекът, горенето, колите и комините – прахът

Животът ни се топи като сладолед на клечка в топъл

Й. извади от джоба си ролетка. Мъничка, рекламна, и във

усмивката ми вече не убива, очите разпознават цветове и гневните

захарта отнема от кафето горчилката дъждът отнема от небето сивото

Под нас, в рохката земя, вече се сменят няколко поколения,

в тишината на цветята растат плевели, жужат пчели, и кипи

Измисли си звезди, по възможност – естествени. Денем е лесно:

Бял е този петък тринайсети. Уплахата е в погледите на

днес е август и е есен обичам тази еднодневна смяна

“Гарантираме само една грешка на милион бебета.“ Родителите отдъхват успокоени,

това, което се случва тук, не се случва никъде другаде,

кратки сме колкото залитане в пропаст дали страхът свършва в

отминаха спокойните ни нощи, наситени с тиха обич: косите взеха

Смъртта прибира всички в обща пазва Смола и мед, пръстта

смъртта идва насреща от най-далечното бъдеще където теб отдавна те

Поети сме, поети отговорности, хляб от несмелени залъци: вторично виреем,

днес е краят на миналото небето е по-обширно от пустините

Смисълът на морето го знаят само удавниците историите на вълните

Вървим напред, за да достигнем високата земя, и щом сме

щурците на Суворов ни изпращат вървим с кашони лятото ни

Галя бретона в огледалото, пипам само собственото си високо чело.

Какавиди сме и вием възли, връзки, въжета във въздушен пашкул.

Да ме улови капката в пороя, да ме задържи, да

Един организъм мирно блуждаше в прашния офис. Прашинките фъфлеха нещо

един живот стига; много са ни деветте потопа в две

крилете ти са разтворени отчаяно прилепнали към светлината за да

на света не му трябва никой с едно издъхване на

Рибите, рибите, рибите свирят на арфи, танцуват на подиум, говорят

от сгъване на книжни лодки по поемите на Чеслав Милош

На повърхността е огледално. Леко е, диша се, но не

В началото на всичко беше хаосът и от него някога

Бездруг върви по улицата, хвърля трохи на синигерите – Бездруг

Градът е застинал във прашно очакване на някаква скука, различна

Виж сега ръцете ни – по тях се разпознават движенията,

Ще стане, казваш си. Страниците ни са безбройни, без да

Почна творческата криза! Почна и не е шега. Калпав моят

Пламъкът на революцията пронизваше сърцата на младите финки. Тази клетка

Посрещам те. Смирено се завърна нощта и вече сме свободни

заспивам до моето болно дете, а душата ми мирише на

Радост не вярваше, че ще срещне човек, който проси усмивки.

Искам да ти разкажа за света след теб, за войната

На Елина Тя се спусна по зеления кърпен халат на

ти беше в лъчите на заминаването – песента на птиците и

Всеки ден слагам флаг на вълнението си. За преценяване на

Хората не предполагаха, че домашните котки са застрашени, когато преди

време за вестници и железници за жълтата тъга на листата

моето тяло, шепа от шепи, нашепва последната пръст Николай Генов

Нощите, в които тихо и кротко прерязваш вените си с

на пейката до мен каца птица поглежда ме с облачните

Ще стане тихо всичко, дето вече е напуснато, дърветата ще

Има няколко начина да направиш градина един от тях е

Поливам от време на време един кактус, наблюдавам как водата

ден след ден се раждам от себе си обърнато рождение

Развиват се отвътре вървите, измислени, за да поддържат телата ни

на улица Вишнева съзнанието ми спира дали има вишни през

някои неща не се променят някои неща не могат като

Времето е паяк. За него сме мухи, оплетени в секунди.

онази пролет я посрещнахме от стаите си и гледахме от своите

Преди Големия взрив, охлювът беше обиколил земята около два пъти