Смъртта прибира всички в обща пазва
Смола и мед, пръстта кипи,
краката се подуват от стоене,
във жегата студът ти се поти
и чака по-нещастно време.
С три нови бръчки ще се разделим-
една от слънцето, една от вятъра,
една от скритите от тях любови.
Пръстта е непознат килим,
по който страшно е да се разходим.
Смола и мед, във тях крилца
на няколко злощастни насекоми.
Едното май че е оса,
а второто надежда ми се стори…

Виолета Златарева-Стефанова (А Лиса) е родена в град Велинград, където завършва средното си образование и започва да пише от съвсем малка. Публикувана е в периодичния печат, в няколко сборни стихосбирки, награждавана е от “Ротари клуб”, печелила е национални и други конкурси. Изучава българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“, пише поезия и проза, рисува и мечтае някой ден всичките и занимания да се обединят в създаването на дългометражни филми.

e-mail: v.zlatareva30@gmail.com