Поливам от време на време един кактус,
наблюдавам как водата се скрива в почвата,
докато я търсят.
Забравила се е в корените,
тя е невидим запас.
Кактусът ме гледа все едно от векове.
С теб не броим неща като времето,
а той е видял много от него.
Живял е в сутерен
сред изкуство,
нагледал се е на идеи без развитие.
Умее да цени важното –
дори без светлина, грижата може да
се крие между капките.
Сега гледа отвисоко
как отново рисуваш по прозорците пътища
как ще се радва да е с теб по тях.
Как излитат и кацат самолетите.
И ти летиш понякога, а аз те приземявам.
Полетите се отлагат или сме в авариен режим.
Караме се за кислородната маска,
всеки я бута в ръцете на другия.
Тогава стоим с приготвен багаж, пресичаме погледи.
Кактусът не се интересува от прозорците, вълнува се от светлината,
Затова го поливам от време на време.
Да има запаси от грижа.
Памет за обичане.
И при обичането,
ако е взаимно,
няма да се нуждае от тях.

Десислава Кирязова е родена в Бургас. Завършила е Търговска гимназия. Учи специалност “Славянска филология“ в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Занимава се със софтуерно тестване. Публикува в периодичния печат. Участник в Литературния уъркшоп, организиран от къща музей “Петя Дубарова”.

E-mail: kiryazovadesi@gmail.com