Славистиката: полета на преводимост

Уважаеми читатели,

Въпреки трудната ситуация, обусловена от пандемията, нашият екип продължава да издава текстове на младите изследователи, взели участие в Третия международен филологически форум за студенти и докторанти от 2018 г.

В седмото издание от поредицата „Международен филологически форум“ основен акцент представляват славянското литературознание и езикознание, както и свързана с тях теоретична проблематика и практическа приложимост в културологичните анализи и преводи. Материалите в изданието са разпределени концептуално в четири рубрики, които отразяват различните интердисциплинарни и междукултурни аспекти на славистиката.

Рубриката „Славянските литератури: междукултурни прочити“ се открива с теоретична разработка върху някои от ранните стихосбирки от 40-те години на ХХ в. на чешкия поет Иржи Коларж. В рубриката присъстват и текстове, които сменят зрителния ъгъл, насочвайки се към външни погледи върху българската литература. Засегнати са някои от проблемите на съвременната литература, а отделна тематична плоскост е изградена чрез сравнителния прочит на творческия свят на Леда Милева и Ела Пероци.

Рубриката „Литература, медии, комуникации“ има интердисциплинарен характер и включва текстове, разглеждащи различни аспекти на съвременната култура. В нея са включени разработки, посветени на медийния анализ на сръбската преса, на трансмедиалния контекст на „Госпожа министершата“, както и на комуникацията в информационната епоха. По този начин авторите демонстрират разнообразни подходи при анализа на медиите и аргументират интердисциплинарния си прочит на съвременните явления.

Текстовете от рубриката „Преводи и преводимост“ обсъждат проблематика, свързана с художествения превод. Тук са включени изследвания, които се занимават с конкретни преводачески опити; проучвания върху важни теоретични проблеми от областта на поетичния превод; опит за българо-словенски културно-литературен диалог, разширяващ обема на понятието за преводимост.

Последната рубрика „Свое и чуждо“ има лингвистичен и културологичен характер. Рускоезичните изследвания на авторите предлагат любопитен анализ на наративните стратегии в романите на Борис Акунин и сравнение между фразеологизмите с етнически компонент в няколко славянски езика.

Редакторският екип на този том изказва специални благодарности на проф. д-р Людмил Димитров за съдействието с текстовете на словенските ни колеги! Благодарим и на всички автори за участието в славянския междукултурен диалог и се надяваме подбраните текстове на млади изследователи да събудят интерес и да заговорят с нов глас, прочетени от Вас!

Редакторският екип

Съдържание

Славянските литератури: междукултурни прочити

Литература, медии, комуникации

Преводи и преводимост

logo