На Елина

Тя се спусна по зеления кърпен халат на дърветата,
провери дали има вода на врабчето в паничката,
пооправи гнездото на щъркела, да не изстинат нозете му,
и приседна на хълма да чака онзи, който ни липсва.

И навярно така е заспала – върху мекия пух на ливадите,
под големия кокалест орех по средата на хълма.
Нажежено, заседна във клоните закъснялото слънце по пладне
и закапа най-белият цвят върху мургавите ѝ скули.

Навярно в съня ято птици ѝ връщаше
есента, от която деляха я вечно сезоните.
А далече на изток изплуваха първите щъркели
и печеше безжалостно слънцето в ореха.

---

За автора: Иван Савов е роден през 1996 г. в град Силистра. Завършва ПМГ “Св. Климент Охридски” в родния си град, а към момента е студент по право в СУ “Св. Климент Охридски”, в пети курс. Членува в студентския литературен клуб “Аудитория 148”, като освен с поезия се занимава и с рап музика.

E-mail: ivan_savov.123@abv.bg