Бездруг върви по улицата,
хвърля трохи на синигерите –
Бездруг умори всички гълъби
и застреля врабчетата.

Улицата е само
на Бездруг и птиците
и те са свикнали с него така,
както и папагалите му бяха приятели,
преди да ги издуши
един по един.

Докъдето се чува птича песен
всичко е за Бездруг негово собствено “мое”.
Той умее да присвоява
собствеността
му е собствено-лична.

Бездруг е красиво дете
с невинни очи, с бели зъби, с леки движения,
душата му с нищо не тежи,
никой не я товари,
на Анубисовите везни,
тя е по-лека от въздух.

Бездруг е самотно дете,
господар е на своя си хълм,
господар е на птичата песен,
той е Господ на своя окръжност,
в нея е заложил ясен ред
и изтребил всички птички, освен синигерите.

Редът му се разпада
когато Бездруг срещне някой Друг.
Той досега не е срещал жив Друг,
всички други са мъртви.

Уби ги Бездруг
и е господар на хълма си,
а душата му е по-лека от перце,
докато хвърля трохи на синигерите.

---

Тина Иванова е студент трети курс в специалност “Българска филология” в Софийски университет. Завършила е ПМГ “Атанас Радев” в град Ямбол. Секретар е на Литературен клуб “Аудитория 148” от неговото създаване и списва страницата “Супа от чувства”.

e-mail: tinav.ivanova@gmail.com