Градът е застинал във прашно очакване
на някаква скука, различна от снощната.
Провиква се някой към някого някъде.
Задушно, протяжно и нескопосано.

Омръзват си хората – бримки на времето.
Превръщат се в сива безмълвна мъгла.
Умората тихо разприда с вретеното,
в косите ни сплитайки кост от тъга.

Молитва за дъжд наизуст ще науча.
По челото пот ме избива от студ.
Градът е бездомно уплашено куче,
жадно за топка, легло и уют.

За автора: Златина Тодорова е на 24 години от София. Завършва Френската езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин” през 2013 година, след което учи българска филология в СУ “Свети Климент Охридски” до 2017. В момента работи в издателство “Жануа’98”. Интересува се от кино, литература, театър и главоблъсканиците на хората около нея. Активен пътешественик и горд собственик на красиви рафтове с десетки непрочетени книги. През 2018 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка Аерофобия, която е посветена на разминаванията и недоизказаностите, с които ежедневно се борим (или примиряваме).

E-mail: ztodorova22@gmail.com