на света не му трябва никой
с едно издъхване на вятъра
люлее клоните
люлее и мен
обрулва ме до окапване
до оголени корени
до изначално
светът не спира да люлее
ябълките на очите ми
камбаните на църквата
краката на пияния
и в тази люлка
в която е побрано цялото съществуване
самотата е тази
която ме крепи да не изпадна

Ева Гочева е родена през 1988г. в гр Бургас. Завършва руска филология в СУ “Климент Охридски”, след което следва магистратура, специалност “Преса и медии”. Преминава обучение по направление “Проза” в ТА “Заешка дупка”. Освен поезия, пише и разкази, а в момента работи по първия си роман. Нейни произведения са публикувани в “Литературен вестник”, “Словото днес” и различни онлайн издания. Участва в множество литературни събития в гр. София. Член е на “Асоциацията на младите български писатели”.

e-mail: dimitrova2412@abv.bg