Посрещам те.
Смирено се завърна
нощта и вече сме свободни
да послушаме
как се люлеят стъблата
на закъснялото ни безгрижие,
докато прекосяваме
градината – обрасла с вериги
от изговорени цветя.
И заглушаваш думите, и следиш
как те моля
да не подозираш в грях
и най-горното небе –
нали дъждът се преобръща
в сянката на облаците си
и след рая се затваря
първата вина.

Отиваш си и изчезват
спомените – откъснати, изсъхнали
в счупената ваза
на подранилото ни безпокойство.
Отвъд хербария, отвъд
вкоренената присъда:
познаваме толкова,
колкото капките:
разделят ни, водят ни
нататък
по нощната пътека.

Александър Христов завършва българска филология, литература и култура (магистърска програма) и българска литература след Освобождението (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Предстои защита на дисертацията му. В момента учителства. Автор е на стихосбирката „Крайпътна обител“ (2017) – за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчени са му над десет награди и отличия (за поезия, белетристика, критика) от различни национални, младежки, студентски конкурси, от филологически четения и от обучаващия го университет. Участва в национални и международни научни форуми и в литературни четения. Има (различни по тип и по вид) публикации в множество издания. Литературоведски текстове на Александър Христов са поместени и в редица сборници от конференции. Негови стихотворения са включени в антологии, сборници, алманаси. А през последните две години той е част от екипа, който поддържа сайта за литература, изкуство и култура „Кадър 25“. Очаква се публикуването на втората му книга с поезия – „До първата сянка“.

e-mail: aleksandarhrhristov@gmail.com