чекмедже № 26 | Международен филологически форум
su.forum.students@philol-forum.uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

чекмедже № 26

Posted in: Творческа библиотека том 2 Started by

чекмедже № 26

 

ВНЕЗАПЕН ЖИВОТ

на един априлски тротоар
който оставя следи по ходилата
израсвах аз
и ключовете за вкъщи висяха
с връзка за обувки на врата ми
още помня как
съседското кученце
бяло на кафяви петна
като малка крава като планета
близна ръката ми –
внезапен живот –
пукнатина в камъка
на моето детство

 

ПРОЕКТИРАНЕ НА СВЕТА

аз съм си мечтала за човека
за неговите крачки
и за сгъвките на лактите му
мислила съм го като сочен портокал
като мокра картонена кутия
или като дървено яйце
което никога не се чупи
чертала съм го писала съм го
но виждам – не е дошло времето
за нищо цяло в този живот
човекът е само проекция
на още един човек
любовта е проекция на още една любов
Бог е проекция на още един бог
и някъде там в редицата
майка ми е проекция на още един
баща

 

КАРЛСОН, КОЙТО НАДЖИВЯ ПОКРИВИТЕ

От покрива на миналото ми се вижда днес
и нищо повече от тук нататък.
Когато го видях, не ми хареса,
но се престорих, че не съм прочела датата.
Така дойдох и се съмнявам тук
да свършват мускулите и фалангите,
с които съм се хванала за друго,
а не за всички сламки на удавника.
„Ще се удавиш само ако слезеш!“ –
повтаряше едно дете отсреща,
но майка ми ми каза, че е глезено
и винаги се сърдело за нещо.
Така дойдох по сигурните пътища,
а не по покривите, там било опасно,
но онова дете видя, че има бъдеще
и затова то вместо мен порасна.

 

ПОКОЛЕНИЯ
пораснаха мечтите ни за деца
вече не бъркат с цяла ръка
в буркана със сладкото
и няма призраци под леглата им
случи се бавно но неочаквано
първо започнаха сами да се обличат
после се изучиха
и станаха конкретни
повярваха в каквото си решиха
заспиваха със собствени идеи
накрая и те замечтаха
за пътешествия и трибуни
за срещи
и за други по-добри
родители

 

МОЯТ ГЛАД
Каквото изживееш е могло
да бъде някога и по-голямо.
Събуждаш се в едно добро легло,
но ти не си добър.
Поне не само.
Така че ставаш. Някак си по-лош,
отколкото си спомняш, че си легнал.
За теб е малка вече всяка нощ,
но и не знаеш как да я избегнеш.
Денят настава още в огледалото,
когато видиш как си се отчаял.
Когато искаш да обхванеш цялото,
ти винаги обхващаш само края.
Аз знам, че ще излезеш от дома си
едва, като от бебешко корито,
ще срещнеш онова, което търсиш
и ще усетиш чувството на ситост.
Това е кратка притча.
После глад
за нещо по-голямо този път.
Но ти не си добър и затова
нараства в теб единствено гладът.

 


За автора: Анна Лазарова (1993) е завършила „Българска филология“ и магистърска програма „Литературознание“ в СУ „Св. Климент Охридски“, като през 2017 г. е отличена за „Студент на годината“ в категория „Хуманитарни науки“. Има публикации в различни книжни и онлайн издания. Нейни стихотворения са превеждани на няколко езика. Получава редица литературни награди, сред които първа награда за поезия в Националния студентски конкурс „Георги Черняков“ (2015), втора награда в Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2015) и Национална награда „Георги Давидов“ (2017). През 2016 г. печели Голямата награда в Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, в резултат на което излиза първата ѝ стихосбирка „Вкъщи всички вечерят отделно“, получила съпътстваща наградa в Националния конкурс за дебют „Южна пролет“ (2016). Нейни стихотворения са включени в първия том на „Зоната“ (АРС, 2017), антология на съвременна българска поезия и други поетични сборници. Очаква се да излезе втората ѝ стихосбирка съвместно с издателство „Scribens“.

E-mail: annie_lazarova@abv.bg