чекмедже № 17 | Международен филологически форум
su.forum.students@philol-forum.uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

чекмедже № 17

Posted in: Творческа библиотека том 2 Started by

чекмедже № 17

 

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Навярно няма чисти и във словото.

Така успокоявам ранното израстване

достигнало кристално проявяване

в един сезон напълно според нормите.

Приглаждам и подреждам мислите,

които застояват, замъгляват погледа

и правят лесно време в паметта си.

Така изглежда някак си прозрачно

нестигнатото дъно на душата ми.

Пред погледа ми се сплъстява малко призрачно

жена пред раждане или пък мъж след зазоряване.

Очакваме в метафори живота си,

това, което казваме и пишем,

е всъщност личен предговор към мислите,

пред които сме с петна в душите.

 

ПРИЛИКИ

Човек се ражда изведнъж.

Със смъртта е същото –

и тя се ражда изведнъж,

но няма свое детство.

И остарява изведнъж. А любовта повтаря

една и съща външност.

/Всички наши действия са правилни,

но и безразлични./

Когато наближава краят,

дори и думите си тръгват,

но Бог не прави разлика

между любов и същност.

 

ОБМЕН

Много гробове,

малко човеци

Напразно крачех неуморно,

обиколих златните полета на поетите,

умората на мъртвите научих.

И в къщите надникнах,

на плочите им сложих знакове;

и върху тях преписах стиховете.

Със нови думи ги написах.

А думите си нямат новости.

Да ги запомнят живите –

с ликове,

лицеви,

лица и примеси,

довлечени от малката история.

Напразно ми отстъпиха косите си,

и костите си също дадоха-

не мога да добавя нови гърбици

в набъбналата бяла болка.

Сега, сама, във златните полета,

събуждам мъртвите си близки,

напразно им показвам начини,

по които пак да станат живи.

 

РАЗГОВОР С ИВАН ДИНКОВ

не се събуждай с мисъл за поетите

от думите с поезия ще бъдеш

вечно неразбрана

написа го признавам вместо мене

ще бъда смърт и с нея ще

разговаряме във друго време

това им казваше на всички живи

че всеки ум си има личен череп

и в бялото поезията е най човечна

защото не достига до света ни

а аз дори не отговарях

какво роднинство има групата

излязла с пилците да тича

по детската ми улица

в отвъдното

да учи на летене

хората

 

ПРИПОЗНАВАНЕ

защо приемаш смъртта

като традиция

нашите мъртви

имат свои невидими

градове, по които преминават

без да ни поканят

те се смеят, обичат и плачат

и притежават всяка памет

но за нея не говорят никога

докато ние си въобразяваме

че сме единствени

пръстта и земята отдолу

познават нашите близки

тъмни и черни

а какво е черно във поезията

черен е пръста ти

пръстта не разпознава имитации

почернял е мозъкът

не се пише повече

когато знаеш, че в невидимите

улици мъртвите поети

никога не са те

познавали

 

ПРЕБРОИТЕЛИ

 

Не съм поет на живите,

нези, които с всяко ранно ставане

чертаят подвига по седмици.

Опитвам, да не би да кажете,

че пиша, за да допринасям в стихове

традицията на бързото произнасяне,

от което се създават хълмове.

Опитвам, правя временни компромиси

пред новата подмяна на изкуство,

усмихвам се, а след това добавям,

че някои правят стихове от органи,

без да разбират от прекръстване

и от внезапно млъкване.

Тръгват думите и по времето

бъркат знаците;

във подредбата и във края

все пак нужни са п-р-е-б-р-о-и-т-е-л-и.


За автора:  Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по Литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие“, която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, провеждан в Хасково. През 2013 г. става носител на приза най-добър млад славянски поет  в  Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна. През 2014 г. излиза втората ѝ стихосбирка ,,Осиновени думи“. През ноември 2018 г. излезе третата ѝ поетична книга ,,Диагноза тишина“. Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

През октомври 2019 стихотворението ѝ ,,Обмен“ спечели специалната награда за поезия в конкурса ,,Яна Язова“, проведен в гр. Лом.

В момента е докторант в Катедрата по българска литература на Факултета по славянски филологии в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“ с тема на дисертационния труд: ,,Граници на човешкото в българската поезия от 20-те до 60-те години на XX век“.

E-mail: liory@abv.bg