чекмедже № 7 | Международен филологически форум
su.forum.students@philol-forum.uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

чекмедже № 7

Posted in: Творческа библиотека том 2 Started by

чекмедже № 7

 

Джобни алогизми

 

Новите детски игри

В това хубаво пролетно време всички деца тичат по Марс, защото там вече са най-хубавите детски площадки и най-големите горски езера. Разбира се, по-бедните играят в полицейското управление с продавачите на банички. Получават много подаръци от птиците и мравките, единствените им роднини, карат кънки на тревата, само там е разрешено, и се замерят с въздушни топки от слънчеви лъчи. Това са новите детски игри. Тук. На Марс площадките бъкат от стари детски игри. Как не ги е срам земните деца да си измислят нещо ново! Неблагодарници!

 

За екзотичните пътувания

В екзотичните страни винаги си заобиколен от летящи перуки с различни цветове. Интересна  гледка, която можеш да наблюдаваш и без очи, нали си чужденец. Музиката свири безшумно, но това е много полезно за свирещия пианист със счупени пръсти. А на улицата една жена просто лакира коленете, кърпи косите, забива колчета в асфалта. Услугите й са на достъпни за всеки турист цени. Ние пък развяваме онова знаме, което изгориха вчера и тържествено тичаме. Тук сме от цяла седмица, вече сме местни.

 

Лук на път

Когато тръгваш на път или още по-важно, на пътека, задължително трябва да носиш глава лук в знак на интернационалност и уважение кум чуждите традиции. Ако нямаш, можеш да си купиш от магазина за подаръчни опаковки, където винаги имат в изобилие лукчета без люспи. Вземеш ли цяла връзка, по-добре да е синя, защото това гарантира вкуса и консистенцията. Не тръгвайте на пътечка без лук! Осигурете път на луковите мустачки  днес!

Сцената на мекотелите

Щом излезе на сцената и го огреят светлините, охлювът започва своя танц. Няма нищо по-вдъхновяващо от мекотело на челна стойка, особено когато му пригласят миди, подхвърляйки перлените си черупки. Подиумът не търпи повече от пет изпълнители, защото ще полети, а това не е добре. Кой ли обича дъжд от слузести трески и чушки с малини?

 

Философски истеризми

 

Сянката

Всички говореха за това. Момчето замина преди половингодие и забрави сянката си на площада. А тя направо полудя, не може да спре да се щура като щурец из града. Вече плаши децата и котките като се спотайва сред лилавите лалета. Изравя им корените и ги разпилява по первазите. Самите цветя, разбира се оставя да линеят без своите сенки. Дали и момчето страда без своята. Дали прескача чуждите сенки, дали се тътри под подметките на цветарите, дали вдишва пушека от комините? Или вече си е намерил някоя нова сянка да се стели по стъпките му и да го стряска иззад ъглите?

Слънчевото зайче

Слънчевото зайче витаеше във въздуха с танцова стъпка. В очите му искряха отраженията на подскачащи ленивци и пеещи питони. Точно за такава сватба си бе мечтало през целия си въображаем живот. И тогава се появи булката – огряно от щедрото слънце пясъчно стъкло с воал от тънка паяжина. Но слънцето се скри зад пухкав облак и слънчевото зайче продължи да въобразява сред синьото небе.

 

 

Поезия

 

Розови светулки

Преди години надух си балон,
розов и целият в дупки.
Добре че си връчих конец
и започнах спорадично да кърпя.

Преди години осинових си перце,
розово почти ми се струваше.
Сложих го в наболите си криле
и за полет далечен приготвих се.

Преди години намерих си фабрика,
розова, както очаквахте.
Стъкла произвеждахме там
и заменяхме нощем кошмарите.

След години потапям се в пламъче
и то е последният розов колет.

 

Въздухът боли, когато си на дъно.
Когато някаква повърхност те зове.
А в главата ти ехти зеница на сирена
и бори се за всяка твоя мисъл.

Въздухът боли, когато си сред пясък,
от някаква вода в затвор заточен.
Когато мислите му те зариват
и бориш се за всяка своя мисъл.

Въздухът боли, когато си под него.
Когато чуваш само свят отвътре.
А някакви си мисли там се жертват
и борят се за всяка твоя глътка.


За автора: Симона Алекс е дипломант по славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Нейният интерес към литературата я обвързва с литературоведската магистратура и авторското създаване на художествени текстове. Фрагментът, отразен в лудостта, която носим, както всеки от нас, така и светът, в който се оглеждаме, са основен акцент в творбите ѝ. Тя е въображател и наблюдател – въобразява по всяко време на денонощието и кърпи балони за тежките си мечти, с които да могат да отлетят далече сред необятните върхове на алогизма на съществуването. Наблюденията си пък облича с разноцветни очила и им обещава по-добро бъдеще сред прегръдките на влюбената в белия лист азбука. А поривът на мисълта ѝ осъществява смелостите си единствено там някъде, в лабиринтите на мечтателския поглед на най-преданите любители на необикновени истории.

Е-mail: sunny_alex@abv.bg