чекмедже № 13
*** Не знаеш нищо за демоните в мен. И те самите се страхуват помежду си. Един се крие в светлия […]
*** Не знаеш нищо за демоните в мен. И те самите се страхуват помежду си. Един се крие в светлия […]
МАТЕРИЯ БЕЗ ПАМЕТ Живея в недоимъка на някакво сега, изсъхващо под сянката на вчерашното вчера; откъде да зная, че това
*** *** *** В теб виждам картини. На стъклена чаша за чай, чуплива и прозрачна само за мен, с тънка
Барът Те сами го пожелаха. Те винаги са го искали. Извинете, какво поръчахте? Какво ли всъщност питам. Наливам веднага
ВНЕЗАПЕН ЖИВОТ на един априлски тротоар който оставя следи по ходилата израсвах аз и ключовете за вкъщи висяха с
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Навярно няма чисти и във словото. Така успокоявам ранното израстване достигнало кристално проявяване в един сезон напълно
Сол Морето. Имаше нещо, което винаги го теглеше натам. Имаше едно място на скалите, където той сядаше и вперваше поглед
Представям си живота като океан, който всеки в своята миниатюрна лодка се опитва да прекоси. Милиарди плавателни съдове обагрят с
Скъпи страннико, От дете вярвам в силата на писмата, в магията, която се запечатва завинаги с клеймото на времето. Вдъхновението,
адска сган са някои хора – моите най-големи любови горяхме заедно в пъкъла спънахме се точно на ъгъла в котел