THE PHILOLOGICAL FORUM JOURNAL

CONTENTS OF YEARS 1 – 10 (2015 – 2024)

 

СП. “ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФОРУМ”

СЪДЪРЖАНИЕ НА ГОДИШНИНИ 1 – 10 (2015 – 2024)

 

ПОЕТИЧЕСКИ ПРОЛОГ / A POETIC PROLOGUE

Вангел Имреоров. *** 2022, 16(20), с. 14.

Елка Димитрова. И идва утехата… 2017, 6(20), с. 13.

Иван Ланджев. Тукашен блус. 2017, 5(20), с. 9.

Лора Динкова. Ако дойде… 2018, 7(20), с. 13.

Мартин К. Илиев. В пансиона на мадам Грьонел. 2021, 13(20), с. 17.

Мартин К. Илиев. Остатъчен страх. 2021, 13(20), с. 15.

Мартин К. Илиев. Отново. 2021, 13(20), с. 16.

Мартин Стефанов. *** 2020, 12(20), с. 17 – 19.

Мартин Стефанов. Вечният полет на съзнанието. 2023, 18(20), с. 14 – 15.

Наталия Иванова. *** 2020, 11(20), с. 14.

Николай Генов. Dianoia. 2018, 8(20), с. 14.

Поли Муканова. Градът говори. 2016, 4(20), с. 9.

Поли Муканова. Мигове в кибритена кутийка (Алтера, 2009). 2019, 10(20), с. 16 – 17.

Теа Монева. Детето на света. 2021, 14(20), с. 14.

Сергий Жадан. *** (прев. Райна Камберова) 2022, 15(20), с. 14 – 15.

Циприан Камил Норвид. Ирония (прев. В. Галонзка, П. Първанов). 2023, 17(20), с. 14 – 15.

Ясен Василев. Трансмутации. 2019, 9(20), с. 17.

 

НАУЧНИ СТАТИИ И СТУДИИ / ARTICLES AND STUDIES

Александра Александрова. Борис Христов, Бохумил Храбал и проблемът за високото и ниското. 2023, 17(20), с. 47 – 60.

Александра Александрова. Карел Гот и Plastic People of the Universe като културни и социални феномени по времето на „нормализацията“ в Чехословакия. 2018, 7(20), с. 135 – 140.

Александра Александрова. Художествени рефлексии на чешкия ъндърграунд в романа „…Ще бъде и по-зле“ на Ян Пелц. 2021, 14(20), с. 131 – 141.

Александра Арабаджиева. Корнелиус Касториадис и езикът като код – тривиален и объркан. 2015, 2(20), с. 53 – 62.

Александра Колева. Особености на подчинените обстоятелствени изречения в „Болгарска граматика“ на Неофит Рилски. 2017, 6(20), с. 120 – 130.

Александра Колева. Особености на подчинените определителни изречения в „Буквар с различни поучения“ на Петър Берон. 2015, 1(20), с. 44 – 49.

Александра Јовановић. Конкурентност придева и прилога као допуне глаголу изгледати. 2020, 12(20), с. 91 – 101.

Александър Фют. Първият постколониалист Гомбрович? 2019, Извънреден брой, с. 41 – 49.

Александър Халачев. Перспективите на извънкласните дейности за развиване на ключови компетентности. 2024, 20(20), с. 108 – 123.

Александър Христов. Застиналото време и пространство в белетристиката на Константин Константинов. 2015, 2(20), с. 109 – 116.

Александър Христов. Измерения на конфликта в „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. 2023, 17(20), с. 61 – 76.

Александър Христов. Стихотворенията в проза на Антон Страшимиров. 2020, 12(20), с. 69 – 79.

Алън Дж. Кухарски. Витолд Гомбрович: дневник на драматурга (прев. Радостин Желев). 2019, Извънреден брой, с. 111 – 125.

Андерс Мьолер. „Седем фантастични истории“ от Исак Динесен (Карен Бликсен): фантастичното – заразно ли е? 2015, 2(20), с. 127 – 135.

Андриана Спасова. Античните басни и параболи във възрожденската учебникарска книжнина. Д-р Петър Берон. 2015, 2(20), с. 97 – 108.

Анелия Тотева. Каин и Авел – другата приказка за бащата и тримата братя. Четения. 2015, 2(20), с. 71 – 84.

Анжела Георгиева. Литература в миграция: медиите на диаспората като нови пространства за литературни срещи. 2023, 17(20), с. 96  – 103.

Антон Оруш. Изобретяване на радиото в България: първата българска радиотехническа книга. 2020, 11(20), с. 140 – 149.

Атанас Добрев. Локи, Тор, Один – скандинавската митология и ролята ѝ в литературата на северния ноар. 2024, 19(20), с. 165 – 172.

Атанас Добрев. Nordic Noir: развитие и възход на скандинавската криминална литература. 2023, 17(20), с. 124  – 133.

Бенджамин Палоф. Срам и удвояване: Фердидурке (прев. Николай Генов). 2019, Извънреден брой, с. 219 – 229.

Биляна Павлова. История и литература в контекста на културната памет в романите на Румяна Захариева. 2018, 8(20), с. 142 – 150.

Божана Бонева. Травмите на едно съзнание – в търсене на последната мисъл. 2024, 20(20), с. 135 – 145.

Борис Бисеров. (Само)жертвеност и насилие: образът на кръвта в едноименния роман на К. Константинов. 2023, 18(20), с. 76 – 88.

Борислава Иванова. Диктатурите и интелектуалците. Наблюдения върху романи на И. Кадаре и О. Памук. 2016, 3(20), с. 55 – 65.

Венеса Начева. „Тялото“ на стиха между високото и ниското в поезията на Еугениуш Ткачишин-Дицки. 2023, 17(20), с. 18 – 30.

Венеса Начева. Хитлер в рокля или за пиесата на Мария Павликовска-Ясножевска „Жена Чудо. Трагикомедия в три действия“ от 1938 г. 2023, 18(20), с. 110 – 122.

Ванеса Палибачийска. Delinquente nato: една световна теория в „Господинът с момичето“ на Георги Райчев. 2023, 18(20), с. 89 – 99.

Велимира Божилова. Душан Митана и измеренията на неговата Патагония. 2018, 7(20), с. 95 – 101.

Венцеслав Шолце. Песен в полето. Опит за контекстуализация на разказа „Песента на колелетата“. 2015, 1(20), с. 104 – 117.

Венцеслав Шолце. „Строителите на съвременна България“: въвеждане извън национализма. 2017, 5(20), с. 51 – 61.

Вероника Шведек. Колажите на Вислава Шимборска. 2018, 7(20), с. 148 – 155.

Виктория Абдуллаева. Болгарский язык глазами иностранца. 2015, 2(20), с. 12 – 18.

Владимир Игнатов. Дълг и съдба (Женските образи във военновременната действителност у Й. Йовков и С. Руневски). 2015, 1(20), с. 64 – 72.

Владимир Игнатов. За едно подминавано присъствие по страниците на списание „Училище“. 2024, 19(20), с. 67 – 83.

Владимир Игнатов. Затуленият зад присмеха гняв (Наблюдения върху Ботевите диалози във в. „Тъпан“). 2018, 8(20), с. 105 – 128.

Влоджимеж Болецки. Гомбрович и науката (прев. Димитър Гавазов). 2019, Извънреден брой, с. 62 – 76.

Гергана Асенова. Изтокът и Западът в прозата на една пътешественичка. 2020, 11(20), с. 51 – 60.

Гергана Петкова, Анета Тошева. Латинска личноименна система: собствено име (преномен) и отражението му в западнославянските антропонимни системи. 2019, 9(20), с. 37 – 46.

Гергана Петкова, Ваня Иванова. Сръбски мъжки лични имена, образувани от апелативи, назоваващи животни, птици и растения. 2021, 14(20), с. 37 – 42.

Даниела Георгиева. Присъствието на Людмила Улицка в дигиталното пространство. 2024, 19(20), с. 155 – 164.

Даниела Георгиева. Пропаганда и реклама в „Generation П“ на Виктор Пелевин. Страница срещу екран. 2023, 17(20), с. 31 – 37.

Даниел Томов. Представата за сърцето и душата в румънската, българската и албанската фразеология. 2016, 4(20), с. 126 – 134.

Даница Трифуњагић. Сремчева банатска свадба. 2016, 4(20), с. 136 – 146.

Дарина Фелонова. „Пътешествам в себе си: не само в света, но и в себе си“ – номадски мотиви, тръгнали от Балканите. 2016, 3(20), с. 97 – 104.

Дейвид Бродски. Гомбрович и Набоков (прев. Радостин Желев). 2019, Извънреден брой, с. 185 – 218.

Денис Иванов. Стефан Душан и възходът на сръбската средновековна държава. 2018, 8(20), с. 84 – 94.

Деница Заркова. Ролята на паметта в „Министерство на болката“ на Дубравка Угрешич. 2018, 8(20), с. 130 – 141.

Деница Петрова. Връзката на българските кратки хроники с влахо-молдовски и византийски съчинения от същия жанр. 2017, 6(20), с. 92 – 98.

Деница Петрова. Текстологични наблюдения върху Захариевия ръкопис. 2015, 2(20), с. 85 – 91.

Десислава Димитрова. Към въпроса за френските и немските резултативни инфинитиви и лингвистичните им съответствия в българския език. 2020, 12(20), с. 81 – 90.

Десислава Тимчева. Образът на Лисабон преди и след войната в разказа ,,Облак в очите‘‘ на Жоао де Мело. 2020, 11(20), с. 61 – 67.

Десислава Узунова. Преводите на Патермутий Мушински. 2018, 8(20), с. 73 – 83.

Деспина Василева. Залози на дигиталната гражданска компетентност в обучението по български език. 2019, 10(20), с. 50 – 59.

Димитър Бурла. Бай Ганьо – към конструиране на модерния субект в българската литература. 2016, 3(20), с. 105 – 125.

Дора Иванова. Българската история и липсващият литературен разказ за нея. 2017, 5(20), с. 62 – 71.

Доротея Димова. (Не)Възможният разказ за една и съща жена – наблюдения върху „Роман без заглавие“ на Димитър Димов и „Адриана“ на Теодора Димова. 2023, 18(20), с. 123 – 140.

Доротеа Кръстанова. Функции на събитийността в разказите на Светослав Минков. 2024, 19(20), с. 107 – 117.

Ева Кобилецка-Пивонска. Гомбрович и аржентинците (прев. Жана Станчева). 2019, Извънреден брой, с. 174 – 184.

Евгения Атанасова. Формиране на основните сфери на употреба на думите от италиански произход. 2024, 19(20), с. 45 – 55.

Екатерина Струганова. Земя и пустиня в българската фразеология. 2017, 5(20), с. 73 – 80.

Екатерина Тупова. „Война и мир“ Л. Н. Толстого в диалоге с „Ярмаркой Тщеславия“ В. М. Теккерея. 2016, 3(20), с. 159 – 167.

Елена Борисова. Автотекстуалността в романите на Теодора Димова. 2016, 3(20), с. 134 – 142.

Елена Борисова. Прекрасният нов свят в романа „Клонинги“ на Весела Люцканова. 2017, 5(20), с. 124 – 134.

Елена Крейчова. Някои специфики при преподаване на български език като чужд (с акцент върху лексиката и фразеологията). 2020, 12(20), с. 22 – 29.

Елизавета Тимофеева. В. А. Жуковский: читатель и переводчик В. Скотта. 2016, 3(20), с. 150 – 158.

Елина Боева. Петрус Алфонси и Disciplina Clericalis – удоволствието от разказването на истории. 2016, 3(20), с. 126 – 133.

Елина Боева. Познание и заблуда в Disciplina Clericalis. 2019, 9(20), с. 63 – 72.

Елина Боева. Прологът на Disciplina Clericalis от Петрус Алфонси – няколко възможни паралела. 2017, 6(20), с. 73 – 82.

Жанета Златева. Дублетността като инструмент в кодификаторската практика. 2017, 5(20), с. 117 – 122.

Жан-Пиер Салга. Гомбрович, социолог в безтегловност (прев. Зорница Драганова). 2019, Извънреден брой, с. 77 – 87.

Жени Жикова. Гърцизмите в Учително евангелие на Константин Преславски. 2016, 3(20), с. 12 – 20.

Иван Велчев. Ерос и четене (един възможен модел на разказа „Дамската чанта“ от Димитър Динев). 2019, 10(20), с. 144 – 150.

Иван Велчев. „Септември ще бъде…“ онлайн, или дигиталните преображения на „хартиения“ текст. 2017, 5(20), с. 135 – 144.

Иван Георгиев. Геният като културен герой. 2023, 18(20), с. 50 – 58.

Иван П. Петров. Към –nt-склонението в украинския език. 2015, 1(20), с. 23 – 31.

Иван П. Петров. Помислите (λογισμοί) в житието на Св. Антоний Велики и славянските му преводи. 2021, 13(20), с. 19 – 36.

Илияна Гаравалова. Фразеологизми с опорна дума със значение ʻкоткаʼ в славянските езици. 2023, 18(20), с. 186 – 203.

Ирена Димова. Манифестът и художественият текст. Върху пример от словашката литература. 2021, 14(20), с. 101 – 111.

Ирена Димова. Три текста на промяната. Върху развитието на словашката литература за деца и юноши през 50-те и 60-те години на XX век. 2024, 19(20), с. 119 – 128.

Ирена Манкова. Употреба на пресемантизираното обръщение в някои чешки и български произведения. 2018, 7(20), с. 63 – 67.

Ірина Романчук. Ґендерний аспект сучасної словацької жіночої прози. 2018, 7(20), с. 102 – 110.

Исидора Ана Стамболић. Функције ђавола у старозаветним и новозаветним апокрифима. 2017, 6(20), с. 63 – 72.

Искра Добрева. De+infinitivo as Balkan contact influence in Judeo-Spanish. 2021, 14(20), с. 17 – 26.

Искра Добрева. Final Subordinate Structures in Balkan Judeo-Spanish. 2016, 4(20), с. 87 – 101.

Йежи Яжембски. Космос в дванайсет версии (прев. Венеса Маджарова). 2019, Извънреден брой, с. 126 – 137.

Јелена Павловић. Графија и правопис Зборника закона и уредаба Кнежевине Србије за 1845. годину. 2020, 12(20), с. 112 – 123.

Йоанна Гудалова. Литературният старт на издателство „Христо Г. Данов“ през 60-те години на XX век. 2024, 20(20), с. 125 – 134.

Йоан Василев. Проекция на проблема за болката и удоволствието в „Голямото завещание“ от Франсоа Вийон. 2023, 18(20), с. 100 – 108.

Калина Босева. Болестта като проклятие или пътят на един медицински термин. 2019, 9(20), с. 48 – 62.

Камелия Христова. Редки сложни думи в шест слова за блага вест в Рилските сборници на Владислав Граматик и Мардарий Рилски. Речник-индекс. 2018, 8(20), с. 55 – 72.

Катарина Кнежевич. Балкански близости: фразеологизми с компонент „глава“ (наблюдения върху български, сръбски и турски материали). 2016, 4(20), с. 118 – 125.

Катерина Питова. Речеви потрети на македонските политици Зоран Заев и Никола Груевски. 2020, 12(20), с. 47 – 56.

Клементина Суханов. Животът на писателя без читатели (прев. Жана Станчева). 2019, Извънреден брой, с. 151 – 162.

Костадин Милушев. Библейските цитати и реминисценции в службите за св. Йоан Нови Сучавски и за св. крал Стефан Дечански от Григорий Цамблак. 2017, 6(20), с. 26 – 35.

Константина Пунева. Екранният облик на Наташа Ростова и Ана Каренина. 2015, 1(20), с. 89 – 94.

Кристина-Андреа Беженару. Категориалната селекция в българските и румънските фразеологизми. 2016, 4(20), с. 112 – 117.

Кристиян Янев. „Абсурдният интелектуалец“ в драмите на Мрожек и Ружевич. 2015, 1(20), с. 118 – 124.

Кристиян Янев. В търсене на „уникална“ романова форма (Наблюдения върху „Уникат“ на Милорад Павич). 2018, 7(20), с. 87 – 94.

Кристиян Янев. Възвърнатата памет за Холокоста. Полската литература (1939 – 1989) и Холокостът – опит за литературноисторическа реконструкция. 2021, 13(20), с. 108 – 126.

Ласка Ласкова. Такъвият, такавата, такивата: членувани показателни местоимения за качества. 2024, 19(20), с. 15 – 33.

Лора Динкова. Животът като спомен в прозата на Владимир Набоков. 2021, 14(20), с. 168 – 177.

Лора Пеева. Личното пространство на дневника: романите на Петра Хулова. 2021, 13(20), с. 37 – 50.

Лора Пеева. Творчеството на Ярослав Рудиш – идеология на настоящето. 2021, 14(20), с. 142 – 154.

Лукаш Тишнер. Гомбрович – първият постсекуларист? (прев. Богдана Паскалева). 2019, Извънреден брой, с. 50 – 61.

Љубица Ђурић. Граматикализација и генеричке реченице са један/един у српском и у бугарском. 2015, 2(20), с. 41 – 48.

Љубица Зекић. Црно море као палимпсест у путописноj прози jугословенских песникиња Десанке Максимовић и Весне Парун. 2018, 7(20), с. 111 – 124.

Маргарита Гетова. Фразеологични единици с компонент числително име в българския и румънския език в общобалканска перспектива. 2016, 4(20), с. 103 – 111.

Маргарита Младенова. Взаимоотношения между съществуване и притежание в глаголната лексика на българския, чешкия и руския език. 2019, 9(20), с. 112 – 125.

Мариан Белецки. Гомбрович за структурализма (прев. Иван П. Петров). 2019, Извънреден брой, с. 29 – 40.

Марина Николова. Братоубийството като борба срещу морала в „Богомилски легенди“ на Николай Райнов. 2021, 14(20), с. 51 – 69.

Марина Фурсова. Да бъдеш филолог – възможности, предизвикателства, перспективи пред реализацията и професионалното развитие. 2019, 10(20), с. 61 – 65.

Мария Георгиева. Обзор на понятията, свързани с автора на научния дискурс. 2016, 3(20), с. 75 – 86.

Мария Георгиева. Проблемът с/на човека в разказите на Светослав Минков. 2020, 11(20), с. 84 – 93.

Мария Костова. „Кога ме, Ружке, обесят, да ми се риза белее …“ (Механизми на изграждане на образа на Райко Вардарски в „Преспанските камбани“ на Д. Талев). 2023, 18(20), с. 36 – 49.

Мария Лапыгина. Идеальный образ политика в сознании российского электората. 2015, 2(20), с. 171 – 176.

Мария Маринова. Погребалната обредност през социализма в България – партийни директиви, мерки за реализация и реалност. 2016, 4(20), с. 147 – 162.

Мария Пачева. Быт и повседневность болгарского села Северного Приазовья в 1921 – 1941 гг. (по материалам села Преслав Запорожской области, Украина). 2017, 5(20), с. 81 – 88.

Мария Пачева. Повседневность болгар северного Приазовъя в 50-е, 60-е гг. ХХ века. 2015, 2(20), с. 150 – 163.

Мария Русева. Пътуващият човек: впечатления от Атина. 2016, 4(20), с. 45 – 54.

Мария Русева. Южна Америка: Рефлексии на авантюристичния опит. 2021, 13(20), с. 127 – 143.

Мария Соломина. Речевая ситуация обещания и способы ее языковой репрезентации (на материале русского и болгарского языков). 2015, 2(20), с. 30 – 35.

Мариjана Богдановиħ, Весна Николиħ. Полисемиjа у фразеологиjи српског jезика. 2018, 7(20), с. 69 – 76.

Марија С. Раковић. Упитне реченице у уџбеницима српског као страног jезика за А ниво. 2019, 10(20), с. 173 – 181.

Мартин Колев. Преображението на номадския субект през ХХ в.: от „беззаконен, бездомен, напълно безроден“ до „герой на постмодерната мисъл“. 2023, 17(20), с. 135 – 146.

Марчела Миронова. Художественият свят на „Соларис“ между Лем и Тарковски – опитът в бъдещето като опит в настоящето. 2023, 17(20), с. 147 – 158.

Матея Пездирц Бартол, Людмил Димитров. Словенско-български театрални контакти: постановки, преводи, рецепция. 2017, 5(20), с. 13 – 31.

Милена Гъркова. За разказите и за хората: размисли върху романа на Орхан Памук „Червенокосата“. 2016, 4(20), с. 66 – 76.

Милош Макевић. О етимологиjи српског диал. одива. 2021, 13(20), с. 90 – 96.

Михаела Димитрова. За новите „аналитични прилагателни“ в българския и чешкия език. 2018, 7(20), с. 55 – 62.

Михаела Илиева. Соц зоон политикони – обикновеният човек като свиня и държавният човек като вол. Два разказа на Васил Попов и Георги Марков от 1962 година. 2024, 19(20), с. 129 – 141.

Михал Гловински. Надлитературата на Гомбрович (прев. Катя Тодорова). 2019, Извънреден брой, с. 21 – 28.

Надежда Александрова. Преплетените пътища на културно взаимодействие на Балканите: „Пътеказател за България“ в писмовника на Христаки Павлович от 1835 г. 2016, 4(20), с. 13 – 29.

Надежда Стоянова. Лириката на Николай Кънчев за деца. Форми на контрол, „места“ на свобода. 2023, 17(20), с. 77 – 94.

Наталия Краско. Народне оплакування та церковне вiдспiвування пiкiйного в середовищi болгарськоï дiаспори в Украïнi. 2015, 2(20), с. 164 – 170.

Наталия Мацева. От скука към знание, или как викторините активират енергия в класната стая. 2024, 20(20), с. 99 – 107.

Наталия Христова. Медикализацията на живота, медикализацията на училището. 2019, 10(20), с. 36 – 49.

Наташа А. Спасић. Чисто поредбене и поредбено-начинске jединице у настави српског као страног jезика (А ниво). 2019, 10(20), с. 162 – 173.

Наташа Крумова-Христемова. Критическо четене и писане в часовете по литература в средното училище като феномен на културата. 2019, 10(20), с. 133 – 143.

Недялко Желев. „Алтернативна“ литература – стилови и тематични особености в южнославянски куиър творби. 2023, 17(20),с. 114 – 123.

Николай Генов. Между алтернативна история и темпорализирана утопия: потенциалът на ухронията. 2023, 17(20),с. 159 – 171.

Николай Метев. „Като е тъй, защо го освобождаваме?“ (Революционерите и народът в романите „Възвишение“ на Милен Русков и „Под игото“ на Иван Вазов). 2015, 1(20), с. 73 – 79.

Никола Кръстев. За някои особености на номиналната категория число и нейните възможни проявления в различните типове езици. 2018, 8(20), с. 17 –  31.

Николина Александрова. Рилският дамаскин (РМ 4/10): проблеми и перспективи на изследванията. 2017, 6(20), с. 132 – 140.

Нина Завашник. За словенско-българските езикови и културни контакти в Словения (прев. Людмил Димитров). 2016, 3(20), с. 64 – 74.

Павел Пл. Петров. Дебютните книги на В. Гомбрович и Бр. Шулц и рецепцията им в полската литературна периодика (1933-1936). 2019, Извънреден брой, с. 163 – 173.

Патрик Михайлов. Членуването на неопределителни и отрицателни местоимения: тенденция или езиков парадокс? 2024, 19(20), с. 34 – 44.

Петя Атанасова. Типология на преживяването на интелигента във всекидневието в разкази от 30-те и началото на 40-те години на XX век. 2021, 14(20), с. 70 – 85.

Полина Пенкова. Изображенията на майката: демистификации и заличавания. 2023, 18(20), с. 141 – 152.

Полина Пенкова. Конструиране на женския глас в най-новата българска литература. 2023, 17(20), с. 104 – 113.

Поля Павлова. Именното словообразуване в химнографските произведения на Константин Преславски. 2017, 6(20), с. 36 – 52.

Пьотр Милати. Гомбрович към изкуството: „No credo en la pintura!“ (прев. Катерина Б. Кокинова). 2019, Извънреден брой, с. 98 – 110.

Радея Гешева. Италианската елитарна литература през 60-те години на ХХ век: Леонардо Шаша. 2023, 17(20), с. 38 – 45.

Радея Гешева. Революцията на тялото в италианската литература през 20-те, 30-те и 40-те години на XX век. 2024, 19(20), с. 98 – 106.

Радослав Минков. Графическая игра в современных русских и болгарских СМИ. 2016, 3(20), с. 56 – 63.

Радостина Петрова. „Пикадор“ – (изг)раждането на една литературна легенда. 2015, 1(20), с. 95 – 101.

Ралица Кръстева-Петрунова. Глаголът „спася“/„спася се“ в три славянски превода на Евангелието. 2015, 2(20), с. 63 – 70.

Ралица Люцканова-Костова. Виртуалната класна стая – приложение в университетското образование. 2019, 10(20), с. 83 – 91.

Рени Манова. За анализа на реторическата структура на текста (с оглед на емпиричен материал за български език). 2017, 5(20), с. 91 – 101.

Рени Манова. Маркираност и иконичност в аглутинативните и флективните езици. 2015, 1(20), с. 32 – 43.

Рени Стоева. Есхатологични проекции в стихосбирката „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев. 2024, 19(20), с. 85 – 97.

Росен Русев, Венета Савова. Неизвестен гръцки Акатист на св. Йоан Владимир (издание и превод). 2019, 9(20), с. 83 – 111.

Сава Уко. Битка на Велбужду у српској средњовековној књижевности. 2017, 6(20), с. 84 – 91.

Савина Петкова. Уединение зад камерата. Личната документалистика на Кърстен Джонсън. 2021, 13(20), с. 145 – 149.

Светлана Гофман. Природа музыки и музыкальной даренности в „Альберте“ Льва Толстого, „Скрипке Ротшильда“ Антона Чехова и „Трали-вали“ Юрия Казакова’. 2021, 14(20), с. 156 – 167.

Силвия Дачева. Интерактивните методи на преподаване в учебните комплекти по немски език за начален етап на основна образователна степен и за възрастни. 2019, 10(20), с. 119 – 35.

Силвия Николова. „Да му е драго на човека да полудее“, или ars amatoria в романа „Бездна“ на Кирил Христов. 2023, 18(20), с. 60 – 75.

Симеон Стефанов. Към етимологията на няколко български диалектни думи. 2021, 14(20), с. 27 – 36.

Симеон Стефанов. Може ли да се говори за риторически ритъм в житието на св. Екатерина от Ягичевия Златоуст. 2017, 6(20), с. 100 – 131.

Симеон Стефанов. Няколко названия на охлюва от българската езикова територия. 2020, 11(20), с. 105 – 126.

Симеон Стефанов. Рефлекси на ятовата гласна в житие на св. Екатерина, писано на народен хърватски език от периода XIV–XV в. 2016, 3(20), с. 21 – 30.

Симона-Алекс Михалева. Българският нонсенс на 90-те: Константин Павлов, Биньо Иванов, Петър Чухов. 2020, 11(20), с. 94 – 103.

Сирма Данова. 1962: Паисий между „Интернационализма“ и национализма. 2023, 18(20), с. 18 – 35.

Славея Горанова. Влиянието на социолингвистичните фактор „престиж“ върху употребата на лабиодентален алофон [v] в съвременния испански език. 2021, 14(20), с. 43 – 49.

София Дачева. Томас Ман и Херман Хесе – възможност за съпоставително рецептивистко изследване. 2016, 3(20), с. 142 – 149.

София Тодорова. Светата инквизиция на творчеството: романът „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес и филмът „Човекът, който уби Дон Кихот“ на Тери Гилиъм. 2019, 10(20), с. 151 – 160.

Станислава Кънчева. Моделиране на явлението морфологична многозначност. 2015, 1(20), с. 12 – 22.

Станислава Теофилова. Словоред и обстоятелствени пояснения за време и за място и посока в разговорната реч. 2017, 5(20), с. 102 – 116.

Станка Петрова. Малки песнопения с вероятен непреводен произход в службите за Безплътните сили. 2017, 6(20), с. 16 – 25.

Стефан Гончаров. Скоростта на уединението. 2021, 13(20), с. 150 – 157.

Стефан Милосављевић. О односу мушког и средњег рода при конгруенцији предиката са субјектом исказаним бројном синтагмом у српском језику. 2020, 12(20), с. 102 – 110.

Стефан Стефанов. Структура и естетика в „готическия“ откъс от„Дронапарва“ на „Махабхарата“ 7.48.39-53. 2019, 9(20), с. 28 – 36.

Стефка Пискулийска, Доротея Табакова. Акционна рецепция: един от пътищата към социална и комуникативна адекватност на преводите на антична трагедия. 2020, 11(20), с. 17 – 30.

Таня Радмановац. Проблеми с буквализми в превода на сръбски език. 2018, 7(20), с. 77 – 85.

Таня Радмановац. Сегашното деятелно причастие и проблемите при превода му от български на сръбски език. 2016, 4(20), с. 79 – 86.

Таня Тодорова. Несъзнавани съдържания зад Аз-повествованието в произведенията на Георги Райчев. 2020, 11(20), с. 69 – 83.

Таня Тодорова. Страхът от съществуването и екзистенциалният избор в романа „Катафалка, два носорога“ (2017) от Петър Крумов. 2021, 13(20), с. 51 – 62.

Татяна Ичевска. Домът като пространство на болестта в разказа на Георги Стаматов „Малкият Содом“. 2017, 5(20), с. 39 – 50.

Татяна Ичевска. Хигиена и профилактика (обществено-политически и литературни аспекти). 2019, 10(20), с. 20 – 35.

Тетяна Рязанцева. Приказки от тоталитарни времена (Образът на злото във фентъзи прозата на Александър Шаров) (прев. Теодора Седефчева). 2018, 7(20), с. 16 – 27.

Теодора Илиева. Лексика за означаване на менталност в съчинението „За серафимите“ от книга „Маргарит“ на Йоан Златоуст. 2015, 1(20), с. 50 – 63.

Теодора Кашилска. В мемоарния свят на Дора Габе – фигури и стратегии за памет. 2021, 14(20), с. 86 – 99.

Теодора Тодорова. Семантични изменения в някои български и чешки названия от славянската демонология. 2020, 11(20), с. 127 – 139.

Тодор Панев. Лекарите възрожденци. Съвременен поглед към лекарите хуманитаристи от епохата на Българското национално възраждане. 2015, 2(20), с. 92 – 96.

Христина Давидкова. Текстовата традиция на старобългарския превод на Слово за Усекновение на Йоан Кръстител (BHG 859). 2020, 12(20), с. 124 – 139.

Христо Хр. Тодоров. Арсис (ἄρσις) и тесис (θέσις): картография на една терминологична загадка. 2019, 9(20), с. 21 – 27.

Цветелина Цветкова-Цветанова. Номинации на концепта „родина“ в съзнанието на млади българи, родени зад граница. 2016, 4(20), с. 30 – 44.

Цветомира Колева. Представата за обитателите на подземния свят според Омир. 2016, 3(20), с. 87 – 96.

Чавдар Парушев. Трансхуманистични наративи: хибридите на Илия Иванов. 2015, 1(20), с. 80 – 88.

Юлия Кудрявцева. О некоторых трудностях перевода болгарских художественных фильмов на русский язык. 2017, 5(20), с. 32 – 37.

Яна Скалкина. К вопросу о семантической классификации неологизмов в болгарском и русском языках. 2015, 2(20), с. 34 – 40.

Ян Блонски. Гомбрович и шляхтишкият етос (прев. Витка Делева). 2019, Извънреден брой, с. 139 – 150.

Януш Маргански. Гомбрович и музикалността (прев. Виктория Велинова). 2019, Извънреден брой, с. 88 – 97.

Януш Славински. Въпросът за Гомбрович (прев. Маргрета Григорова). 2019, Извънреден брой, с. 14 – 20.

Adesanya M. Alabi. Exploring the Historical Contents of African Drama: A critical Analysis of Ola Rotimi’s Kurunmi. 2020, 12(20), с. 58 – 68.

Alexandrina Ugrenova. Code-switching and indexicality in Borat subsequent movie film (2020). 2023, 18(20), с. 170 – 184.

Ana-Maria Neagu. Marcarea cazurilor oblice în graiurile dacoromâne. 2022, 16(20), с. 76 – 93.

Anes Osmić. Osmanofobija i osmanofilija u Andrićevim romanima Travnička hronika i Na Drini ćuprija. 2015, 2(20), с. 117 – 126.

Antoaneta Robova, Malinka Velinova. Normes et réécritures, mythes et reformulations : le cas des littératures romanes. 2022, 15(20), с. 19 – 32.

Arsinela Xhara. Applied Speech Act Theory: Philosophical and Pragmatic Analysis of Some Wishes in Albanian and Bulgarian. 2016, 3(20), с. 50 – 54.

Bianca Alecu. O traducere în limba română a piesei Romeo și julieta de W. Shakespeare (1848), între normă și creativitate. 2022, 16(20), с. 31 – 46.

Brayana Rakova. L’harmonisation des voyelles moyennes du français : de la variation phonétique au changement phonologique. 2022, 16(20), с. 59 – 75.

Diana Vargolomova. L’introduzione della stampa e la stabilizzazione del fiorentino trecentesco come modello di lingua scritta. Alcune considerazioni culturali e linguistiche. 2022, 16(20), с. 127 – 140.

Elvana Kehayova. Rеformulation du vocabulaire : le cas des doublets étymologiques en français. 2022, 16(20), с. 108 – 125.

Fabio Bego. Perceptions of Bulgaria and Bulgarians in the Albanian Press in 1908. 2015, 2(20), с. 136 – 149.

Francesca Mazzella. Les Avatars d’Électre dans la littérature française du XXe siècle : les réécritures de Giraudoux, Sartre et Yourcenar. 2022, 15(20), с. 34 – 44.

Flora Roussel. Réécriture des normes, normalisation des reformulations : se réinventer par la subversion dans La Mère, la Sainte et la Putain de Wendy Delorme. 2022, 15(20), с. 78 – 94.

Florinela Şerbănică. La traduction : un paradoxe de la didactique du FLE en contexte roumain. 2024, 20(20), с. 67 – 84.

David Hughes. Hollywood, The Modern Rome: Pagan Spectacles vs Christian Narratives. 2019, 9(20), с. 73 – 81.

Georgi S. Georgiev. Compound Verbs and (Para)synthetic Adjectives in English. Structure and Semantics.  2018, 8(20), с. 32 – 41.

Georgi S. Georgiev. The Nature and Status of Abbreviation. Morphophonological Specificities and Gender of Modern-Day Bulgarian Abbreviations. 2015, 2(20), с. 19 – 29.

Gueorgui Jetchev. Évolution des études romanes en Bulgarie à travers les étapes de développement d’un département universitaire. 2024, 20(20), с. 30 – 43.

Jana Demelová. Linguistic Typology in Kinship Terminology of Western and Southern Slavic Languages. 2021, 13(20), с. 78 – 89.

Jovana Golubović. Intertekstualni susreti: splin i njegove manifestacije u Disovoj i Bodlerovoj poeziji. 2018, 7(20), с. 126 – 134.

Kazuhiro Sadakane. A Proposal for a New Classification of the Dialects and Languages in Poland. 2016, 3(20), с. 31 – 38.

Karolína Táborská. Slovotvorná adaptace nových francouzských přejímek v češtině. 2020, 12(20), с. 41 – 46.

Katarzyna Kaczmarek. Nowożytne testamenty jako przykład źródła dokumentu osobistego. 2017, 6(20), с. 55 – 62.

Katherina B. Kokinova. Gombrowicz and the Reality of Metafiction. 2019, Извънреден брой, с. 230 – 243.

Kristýna Dufková, Žaneta Göbelová. Dictations: Old Methods, New Possibilities? 2019, 10(20), с. 110 – 118.

Krzysztof Popek. The Polish Episodes of the Bulgarian Church Movement in the 19th Century. 2018, 8(20), с. 96 – 104.

Lenka Doležalová. Гендерная асимметрия в языке на материале русского, польского и чешского языков. 2015, 2(20), с. 49 – 52.

Lucie Němečková. How Testing Online Makes Education Modern and Effective. 2019, 10(20), с. 92 – 100.

Magdalena Bozhkova. Astuces méthodologiques pour éveiller la passion de l’apprentissage de la littérature. 2024, 20(20), с. 85 – 97.

Magdalena Gapsa. Kralj Matjaž gre v tuje krajе in spremeni ime… Analiza poljskih in bolgarskih prevodov izbranih Cankarjevih novel. 2020, 12(20), с. 30 – 40.

Magdalena Markova. La reformulation et ses marqueurs dans des interactions orales en français : étude contrastive des utilisations natives et alloglottes. 2024, 20(20), с. 45 – 66.

Malinka Velinova. Normes et variations, réécriture des normes : le cas des langues romanes. 2022, 16(20), с. 18 – 29.

Marija Đurđević. Challenging the Genre: Margaret Drabble’s A Summer Bird-Cage as a Female Bildungsroman. 2020, 11(20), с. 31 – 40.

Marzena Leżak. Lagerszpracha – obozowy język w KL Auschwitz-Birkenau. 2018, 7(20), с. 141 – 147.

Martina Salhiová. Poetický rozměr „barevných“ pohádek Maji Dǎlgǎčevové a Daniele Fischerové. 2018, 7(20), с. 28 – 35.

Nadzieja Bąkowska. Uwagi o komizmotwórczym potencjale metafikciji (na przykładzie Operetki Witolda Gombrowicza). 2021, 14(20), с. 112 – 130.

Natalia Naumow. John Paul II’s speeches to commemorate the Saints Cyril and Methodius along with Bulgarians. 2017, 6(20), с. 112 – 118.

Natalie Sandner. „Guck Doch, was du sagst“ – Comic-text im und Als Bild am Beispiel von Nikolaj Dodovs Darko. 2023, 18(20), с. 154 – 169.

Neda Daskalova. Le caméléon de la mythologie : Don Juan sous la plume de Molière, Byron et Schmitt. 2022, 15(20), с. 62 – 76.

Nicola Chushkov. Réécriture hagiographique : l’exemple de la légende de saint Brendan de Clonfert. 2022, 15(20), с. 110 – 127.

Nicola Perencin. A rescrie folclorul. Basmele Române lui Lazăr Șăineanu ca prima sinteză a repertoriului internațional de basme populare. 2022, 15(20), с. 95 – 109.

Nika Presl, Gabrijela Jagetic. Frazemi sa sastavnicom padalina u bugarskom i hrvatskom jeziku. 2016, 3(20), с. 39 – 49.

Olena Tiaglova. Cultural Code of Non-human in Russian Dystopia of the Early Twenty-first Centiry. 2024, 19(20), с. 143 – 154.

Patrick Oberstolz. Navigating Identities: Early Pan-Slavic Views on Dacia, Wallachia and Moldavia. 2024, 19(20), с. 57 – 66.

Pavel Krejčí. Brno University Production on South Slavic or Balkan Slavic Languages in the 21st century. 2019, 10(20), с. 66 – 74.

Pavel Krejčí. Comparison of the Introductory Passages of Croatian, Serbian and Bosnian Grammars. 2018, 7(20), с. 47 – 54.

Pavel Krejčí. Топонимни компоненти в номиналните колокации във фразеологията на български, сърбохърватски и чешки език. 2021, 13(20), с. 64 – 77.

Petra Laktišová, Róbert Majzlík. Talking Advantage of Technologies: Using a Multi-platform Tool for Formative Assessment in English Language Classes. 2019, 10(20), с. 76 – 82.

Róbert Majzlík, Petra Laktišová. The Influence of Test Formats on Language Test Performance. 2019, 10(20), с. 101 – 109.

Simona-Ştefania Neagu. Variație în construcția obiectului direct în româna din secolele al xvii-lea și al xviii-lea. 2022, 16(20), с. 94 – 107.

Simeon Cherepov. Out of Site, Out of Mind: Escaping from and into the Occult in Infinite Jest by David Foster Wallace. 2021, 13(20), с. 158 – 166.

Sotiria Papadopulou. Comparative Analysis of Modern Greek and Bulgarian’s Surprise- еxpressing Idioms from a Cognitive Perspective. 2018, 8(20), с. 42 – 53.

Stiliana Petkova. De Psyché à Eurydice : dire son corps et conquérir sa voix, ou la réappropriation des figures mythiques féminines dans le recueil poétique Ce chant mon amour (2001) de Monique Laederach. 2022, 15(20), с. 45 – 61.

Svidna Mihaylova. Recepción crítica de Cervantes en Bulgaria: la traducción literaria como reescritura en un nuevo contexto cultural (1859-1944). 2022, 16(20), с. 47 – 57.

Tiago Joseph. De l’insultance sexiste dans le monde politique français : quels rapports aux normes ? 2022, 16(20), с. 141 – 156.

Tara Assadi, Marco Stanojevic. The Balkans: A Place between East and West. 2020, 11(20), с. 42 – 50.

Vladimir Sungarski. Tel roi, tel sénéchal : Arthur comme antihéros dans les romans de Chrétien de Troyes. 2024, 20(20), с. 11 – 29.

Yana Hristova. A Comparative Study of some Iranian and Bulgarian Festive Traditions: Worship of the Sun Deity. 2021, 13(20), с. 97 – 106.

 

НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ / RESEARCH COMMUNICATION

Александра Колева. За славянските езици и техните влияния и контакти „Славянският Вавилон. За интерференцията между славянските езици“, Елена Крейчова, София 2016. 2015, 2(20), с. 202 – 203.

 

ДЕ Е БЪЛГАРИСТИКАТА? / WHERE DO BULGARIAN STUDIES LIE?

Александра Александрова. „До другата трева“: Антология на модерната българска поезия в превод на чешки език като фундаментално културно събитие. 2021, 13(20), с. 183 – 187.

Александра Александрова. Разговор с чешкия изследовател на българска литература Якуб Микулецки. 2023, 17(20), с. 200 – 201.

Алекс Петков. Мари Врина-Николов за българската литература и превода. 2024, 19(20), с. 174 – 176.

Ваний Кроен. „Неразделни“, Пенчо Славейков. Анализ (прев. Миряна Янакиева). 2019, 9(20), с. 176 – 178.

Ваний Кроен. „Песен за човека“, Никола Вапцаров. Анализ (прев. Миряна Янакиева). 2019, 9(20), с. 186 – 188.

Велимира Божилова-Стоянова. Дни на София в Братислава. 2017, 6(20), с. 177 – 178.

Гита Ризулиер. „Серафим“, Йордан Йовков. Анализ (прев. Миряна Янакиева). 2019, 9(20), с. 192 – 194.

Деница Заркова. Българистиката в Полша през погледа на статиите в сп. „Език и литература“, брой 1–2, 2017. 2017, 6(20), с. 179 – 186.

Д-р Войчех Галонзка: Българската литература е позната в Полша дотолкова, доколкото има условия и действия за нейното популяризиране. (интервю на Кристиян Янев). 2020, 12(20), с. 141 – 146.

Елена Крейчова. Българистичните четения в Сегед – празник за българистиката. 2017, 5(20), с. 163 – 166.

Зофия Кренц, Катажина Шибисти. „Моето българско пътешествие“. Фотоконкурс. 2022, 15(20), с. 151 – 154.

Илияна Генев-Пухалева. Полско-българският научен и културен диалог в контекста на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни. 2018, 8(20), с. 182 – 186.

Кристиян Янев. Проф. Людмил Димитров: Битката за българистиката е битка за удължаване на живота на нацията през езика и културата ѝ. Интервю. 2019, 10(20), с. 193 – 200.

Кристиян Янев. Българистика под карантина – интервю с чуждестранни лектори. 2020, 11(20), с. 201 – 224.

Лука Маркони. „Под игото“, Иван Вазов. Анализ на главите „Пиянство на един народ“ и „Пробуждане“ (прев. Миряна Янакиева). 2019, 9(20), с. 169 – 171.

Лукаш Забелски. България и Полша – обмен и конфронтация на ценности, идеи, естетики. Литература – език – история (Бялисток – Велико Търново, 12.10.2022 г.). Конференция и публикация. 2024, 20(20), с. 147 – 153.

Мая Падешка. „Българският език, литература и култура – пътища през мултикултурния свят“. 2022, 15(20), с. 155 – 159.

Миряна Янакиева. Българската литература в Страсбургския университет. 2019, 9(20), с. 164 – 165.

Надежда Сталянова. За славянския словоред в диахронен план. 2018, 8(20), с. 181 – 182.

Надежда Стоянова. Живописна България – научни пътешествия. 2021, 14(20), с. 231 – 233.

Надежда Сталянова. Ново съпоставително изследване на унгарската и българската фразеология. 2023, 18(20), с. 220 – 221.

Редакционно. Късоопашатото петле и други български народни приказки за животни. 2018, 7(20), с. 168 – 170.

Редакционно. Месец на българското кино в Неапол. 2021, 14(20), с. 216.

Саломе Легал. „Приказка за стълбата“, Христо Смирненски. Анализ (прев. Миряна Янакиева). 2019, 9(20), с. 181 – 182.

Цветелина Боянкина, Ивета Илиева. Българското слово без граници. 2018, 8(20), с. 187 – 192.

Alice Fioretto. Paradigmi dell’intercultura umana – o il giorno in cui abbiamo imparato qualcosa sul cinema non-mainstream. 2021, 14(20), с. 226 – 228.

Debora Mazzuca. Se nessuno ricorda, allora tutto è possibile. 2022, 16(20), с. 167 – 170.

Diego Sbriglia. E I cattivi non sono cattivi, davvero (Ma anche i buoni non sono buoni). 2021, 14(20), с. 217 – 219.

Dora Giugliano. Perdenti: tra cinematografia e teatralità. 2021, 14(20), с. 229 – 230.

Ghita Rizoulières. « Séraphin », Yordan Yovkov. Analyse. 2019, 9(20), с. 189 – 191.

Hristo Botev. Ludicrous cry (прев. Шон Фоли). 2019, 10(20), с. 202 – 203.

Lucas Marconi. « Sous le joug », Ivan Vazov. Analyse des chapitres « L’ivresse d’un peuple » et « Réveil » 2019, 9(20), с. 166 – 168.

Martina Fiorile. La solitudine e l’eroina: “Una dose di felicità” (2019). 2021, 14(20), с. 220 – 222.

Renato Sica. Monkey („Mаймуна“). 2021, 14(20), с. 223 – 225.

Salomé Le Gall. « Le conte de l’escalier » de Hristo Smirnenski. Analyse. 2019, 9(20), с. 179 – 180.

Vanylle Croain. « Les Inséparables », Pentcho Slaveikov. Analyse. 2019, 9(20), с. 166 – 168.

Vanylle Croain. « Poème sur l’homme », Nikola Vaptzarov Analyse. 2019, 9(20), с. 183 – 185.

 

ЕПИСТОЛАР / EPISTOLARY TALES

Ваний Кроен. За „Седем неща, които можете да направите с една книга (без да се брои четенето)“ от Георги Господинов (превод със съкращения Миряна Янакиева). 2020, 11(20), с. 167 – 169.

Лоик Марен. Коментар на романа „Някой си господин Финкелмайер“ от Феликс Розинер (превод със съкращения Миряна Янакиева). 2020, 11(20), с. 188 – 192.

Миряна Янакиева. За раждането на една рубрика. 2020, 11(20), с. 151 – 152.

Сариака Рандрямярана. „Неразделни“, Пенчо Славейков (превод със съкращения Миряна Янакиева). 2020, 11(20), с. 159 – 162.

Франческо Радичиоли Кини. Историята на асфоделите. Размишления върху „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак (превод със съкращения Миряна Янакиева). 2020, 11(20), с. 174 – 176.

Alexander Belikov. L’humanisme de Yovkov comme confiance en la capacité de l’être humain de choisir une meilleure version de soi-même. 2021, 14(20), с. 179 – 186.

Alexander Belikov. Musique, bonté et foi dans le roman Ballade pour Georg Henig de Victor Paskov. 2022, 15(20), с. 129 – 135.

Alfredo Capolupo. Bulgaria: tra tradizione e modernita’. 2022, 16(20), с. 158 – 161.

Anateo Bayet—Tordo. Mise en mouvement des personnages littéraires par la musique dans Le chant de l’amour triomphant de Tourgueniev et La Symphonie Pastorale d’André Gide. 2021, 14(20), с. 196 – 204.

Chloé Gaschy. L’idée de la vie éternelle dans « Psaume du poète » de Pentcho Slaveïkov. 2023, 17(20), с. 173 – 178.

Chloé Poslednik. Genre littéraire et Trente-trois Monstres. 2023, 18(20), с. 205 – 213.

Christine-Laure Opalko. La musique, un miroir de l’état d’âme. 2021, 14(20), с. 205 – 214.

Cyril Deshayes. La musique révélatrice et créatrice de conflits entre personnages musiciens dans L’accompagnatrice de Nina Berberova et Amadeus de Peter Schaffer. 2021, 14(20), с. 187 – 195.

Diego Sbriglia. Il quadro politico della Bulgaria. 2022, 16(20), с. 162 – 166.

Francesco Radicioli Chini. Guerre et Paix : le roman du faux et du double, de la formation et de la foule. 2022, 15(20), с. 136 – 150.

Elisa Clolot. Analyse comparée de deux versions du motif de la femme emmurée : « Le monastère d’Ardjes » (version roumaine) et « La vierge emmurée vivante » (version macédonienne). 2023, 17(20), с. 179 – 184.

Francesco Radicioli Chini. L’histoire des asphodèles. Commentaire sur le Docteur Jivago de Boris Pasternak. 2020, 11(20), с. 170 – 173.

Jérémie Fimbel. Le chant de la vie non-vécue (Analyse du poème « Chant noir » de Dimtcho Débélyanov) // Песента на неживения живот (Анализ на стихотворението „Черна песен“ от Димчо Дебелянов) (прев. Миряна Янакиева). 2021, 13(20), с. 176 – 181.

Loïc Marin. Un certain Finkelmayer de Félix Roziner. 2020, 11(20), с. 177 – 188.

Samvel Khetchikian. Amour et sacrifice dans deux ballades populaires : « Maître Manoïl et la jeune épouse emmurée » (chanson bulgare) et « Le pont sur l’Arta » (chanson grecque). 2023, 17(20), с. 185 – 189.

Samvel Khetchikian. « Indjé » de Yordan Yovkov et « Le Tronc » d’Ivo Andrić. 2023, 18(20), с. 214 – 218.

Sariaka Randriamiarana. Les Inséparables, Pentcho Slaveikov. 2020, 11(20), с. 153 – 158.

Vanylle Croain. La soif et la peur. « Nirvana » de Peyo Yavorov // Жаждата и страхът. „Нирвана“ от Пейо Яворов (прев. Миряна Янакиева). 2021, 13(20), с. 168 – 175.

Tinkara V. Kastelic. La complexité de la figure de la femme dans la littérature populaire des peuples balkaniques. 2023, 17(20), с. 190 – 198.

Vanylle Croain. Sept choses que l´on peut faire avec un livre (sans compter la lecture). 2020, 11(20), с. 163 – 166.

 

ЗАГЛЪХНАЛО ЕХО /  A SILENT ECHO

Беньо Цонев. Една особеност на враждебския говор. 2024, 19(20), с. 178 – 183.

Бленика. Дубровник. 2016, 4(20), с. 172 – 175.

Бленика. Сплит. 2016, 4(20), с. 167 – 171.

Борислава Иванова. Повей от Босфора. 2018, 8(20), с. 152 – 153.

Венета Савова. Астрологична соматика. 2017, 6(20), с. 147 – 152.

Георги А. Кърджиев. Що треба да прави един учител, за да ползува учениците си със своите наставления. 2021, 13(20), с. 200 – 203.

Димитрие Болинтяну. Гяурка (прев. Борислава Иванова). 2018, 8(20), с. 156.

Димитрие Болинтяну. Ти спиш (прев. Борислава Иванова).  2018, 8(20), с. 157.

Димитър Шишманов. *** 2023, 17(20), с. 226 – 230.

Илияна Гаравалова. Още за палаталността на консонантната система на говора на с. Речане, Призренско – нови данни. 2022, 16(20), с. 188 – 200.

Йордан Йовков. *** 2021, 13(20), с. 204 – 210.

Кузман Шапкарев. Две думи върху носовото произношение на ѧ и ѫ в българското наречие. 2023, 18(20), с. 228 – 229.

Лъчезар Станчев. Капка. 2017, 5(20), с. 148.

Мария Русева. Отглас от творческия свят на Димитър Шишманов. 2023, 17(20), с. 219 – 225.

Надежда Стоянова. Опоетизираните Балкани: „Дубровник“ и „Сплит“ на Бленика. 2016, 4(20), с. 164 – 167.

Надежда Стоянова. Тишина в миниатюр. 2017, 5(20), с. 146 – 147.

Намък Кемал. Двустишия (прев. Борислава Иванова). 2018, 8(20), с. 155.

Намък Кемал. Няма (прев. Борислава Иванова). 2018, 8(20), с. 154.

Парменид – За природата (превод Стефан Стефанов). 2020, 12(20), с. 197 – 205.

Петко Р. Славейков. Народните учители. 2019, 10(20), с. 183 – 184.

Пиндар – Седма олимпийска ода. В чест на боксьора Диагор от Родос (превод Теодор Тодоров). 2020, 12(20), с. 206 – 211.

Симеон Стефанов. „Заглъхнало ехо“. 2021, 14(20), с. 241.

Симеон Стефанов. За произхода на два общославянски глагола с противоположно значение. 2022, 16(20), с. 201 – 209.

Симеон Стефанов. Към етимологията на една гръцка заемка в български и сръбски. 2021, 14(20), с. 242 – 247.

Симеон Стефанов. Към етимологията на едно название в славянските езици. Хрът: основни хипотези. 2023, 17(20), с. 231 – 236.

Симеон Стефанов. Стефан Младенов и „Речник на чуждите думи в българския език с обяснения за потекло и състав“. 2022, 15(20), с. 174 – 187.

Мих. Драгоманов. Славянските варианти на една евангелска легенда. 2024, 20(20), с. 155 – 166.

Циприан Камил Норвид. Богове и човек (прев. Явор Василев). 2018, 7(20), с. 162.

Циприан Камил Норвид. Малки деца (прев. Явор Василев). 2018, 7(20), с. 160.

Циприан Камил Норвид. Нежност (прев. Явор Василев). 2018, 7(20), с. 159.

Циприан Камил Норвид. Пилигрим (прев. Явор Василев). 2018, 7(20), с. 161.

Циприан Камил Норвид. Чиновници (прев. Явор Василев). 2018, 7(20), с. 163.

Юри Кисимов. Праведност и честност. 2022, 16(20), с. 183 – 187.

Явор Василев. Поетът на мисълта и диалога. 2018, 7(20), с. 157 – 158.

Янис Рицос. Асклепий (прев. Айлин Топлева). 2019, 9(20), с. 128.

Янис Рицос. Между йонийци и дорийци (прев. Айлин Топлева). 2019, 9(20), с. 129.

Янис Рицос. От похода на аргонавтите (прев. Айлин Топлева). 2019, 9(20), с. 127.

 

ПЪТУВАЩИ ДУМИ / TRAVELLING WORDS

Александра Александрова. Прага и… 2018, 8(20), с. 160 – 169.

Ана Лазарова. Този град… 2016, 4(20), с. 179 – 180.

Бистра Величкова. Бали – последният рай на Земята. 2018, 8(20), с. 170 – 179.

Борислава Иванова. Градът, принадлежащ на всеки. 2019, 9(20), с. 151 – 162.

Ваня Пекова. Средновековният скален манастир „Алботин“. 2020, 12(20), с. 218 – 221.

Деница Добрева. La Ville Rose. 2021, 13(20), с. 189 – 198.

Доранели Филипова. Траг оствареног сна. 2023, 18(20), с. 225 – 226.

Елина Венкова. Рилски пътеки и пътуваща мъдрост. 2022, 16(20), с. 172 – 181.

Елина Спасова. Намерена в Загреб. 2023, 18(20), с. 223 – 224.

Иван П. Петров. Виена. 2021, 14(20), с. 235 – 239.

Иван Христов. Косово – признание в любов. 2018, 7(20), с. 165 – 166.

Искра Шомова. Ако някога те забравя, Йерусалиме… 2017, 6(20), с. 154 – 175.

Любомир Георгиев. Завръщане в Атон. 2017, 5(20), с. 150 – 161.

Любомир Георгиев. Опит за история на една докторантска специализация във Виена през 2004 г. в имейли до знатни личности и учени. 2022, 15(20), с. 160 – 174.

Любомир Георгиев. Хамбург по време на „корона“. 2020, 11(20), с. 194 – 199.

Недялко Желев. Запад по славянски. 2020, 12(20), с. 213 – 217.

Поли Муканова. Земя на необятното слънце. 2016, 4(20), с. 177.

Поли Муканова. Македония. 2016, 4(20), с. 178.

Симона Кръчмарова. На колело към залеза. 2019, 10(20), с. 186 – 191.

Явор Василев. Патагония – северният юг. 2023, 17(20), с. 213 – 217.

 

РЕЦЕНЗИИ / ПРОЧЕТЕНО ОТ НАС… / REVIEWS / WHAT WE READ…

Аглая Маврова. Да учим руски с „Конечно!“ 2020, 12(20), с. 167 – 171.

Александра Александрова. „Мултикултурализъм и многоезичие“. 2017, 6(20), с. 200 – 205.

Александра Антонова. Възможни ли са Р/Еволюциите? („Познание и трансхуманитарна Р/Еволюция“). 2021, 14(20), с. 257 – 260.

Амбер Иванов. Младата старобългаристика, по повод на третия том, посветен на Климентовите четения. 2024, 19(20), с. 197 – 202.

Анастасия Петрова. Яна Сивилова. Археология на фразата. 2024, 19(20), с. 185 – 190.

Богдана Тепавичарова. Между литературната и дигиталната мрежа. Рецензия върху книгата на проф. Ренета Божанкова „Хоризонти на дигиталната литература“. 2015, 2(20), с. 178 – 183.

Борислава Иванова. Жорж Папазов – между четката и перото. Рецензия върху книгата на проф. Румяна Л. Станчева „Художникът Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното“. 2015, 1(20), с. 126 – 128.

Борислава Иванова. Цветът на думите в „Червенокосата“ на Орхан Памук – между ценностите и порока. Рецензия. 2016, 4(20), с. 182 – 184.

Борислав Борисов. За пътя на филологията – quo vadis, philologia? 2017, 5(20), с. 168 – 170.

Борислав Борисов. За специализирания превод – от практиката към теорията. 2020, 12(20), с. 164 – 166.

Борислав Петров. (Пра)славянските nt-основи намират своето място в индоевропейското езиково семейство. 2020, 12(20), с. 177 – 188.

Борислав Борисов. The Power of Public Speech. 2017, 6(20), с. 211 – 214.

Ваня Иванова, Гергана Петкова. Човешкото тяло. 2019, 10(20), с. 207 – 209.

Ваня Иванова. Тестове по специализиран латински език за студентите от англоезична форма на обучение в Медицински университет – Пловдив. 2021, 14(20), с. 261– 263.

Васил Стаменов. Явлението (не)категориалност – едно по-различно описание на изменяемите части на речта в руския и българския език. 2023, 18(20), с. 253 – 258.

Венета Савова. Възкресението на Драготиния миней. 2018, 8(20), с. 199 – 201.

Вероника Келбечева. Полско-български медицински речник (с латинските термини). 2019, 9(20), с. 196 – 197.

Вероника Келбечева. Първи сборник от годишните четения на АРУКО. 2021, 13(20), с. 212 – 214.

Владимир Игнатов. За нишките на времето: екзистенциални проективи и значения. Рецензия върху книгата на Анна Лазарова „Вкъщи всички вечерят отделно“. 2016, 3(20), с. 180 – 183.

Владимир Игнатов. Кои сме ние и кое време обитаваме, или за особеностите на Петко-Славейковия журналистически XIX век. 2023, 17(20), с. 252 – 257.

Георги Няголов. Знамена и ключове: поетика на епиграфа. 2022, 16(20), с. 214 – 217.

Гергана Петкова, Ваня Иванова. Учебник по латински език за студенти от специалност дентална медицина в англоезична форма на обучение “Latin for Students of Dentistry”. 2020, 12(20), с. 172 – 174.

Даниел Асенов. Странстванията на българския homo viator между двете световни войни. 2024, 19(20), с. 208 – 212.

Десислава Велимовска. Диалог между езици и култури. 2017, 6(20), с. 195 – 199.

Дечка Чавдарова. Метапоетическият пласт в поезията на З. Херберт в интерпретацията на млад полски изследовател. 2018, 8(20), с. 208 – 221.

Диана Андрова. Българският преход. Културологичният прочит на Албена Вачева и Николай Папучиев. 2024, 20(20), с. 168 – 172.

Димитринка Дамянова. Послания и памет в литературата за деца. Рецензия върху книгата на проф. Светлана Стойчева „Литературата за деца – промени в завещаното“. 2015, 2(20), с. 184 – 187.

Димитър Пеев. Нова практическа граматика на старобългарския език. 2017, 6(20), с. 206 – 208.

Донка Мангачева. Лузобразилистиката в диахрония – лингвокултурологични изследвания. 2021, 14(20), с. 249 – 252.

Елена Борисова. Виртуалният човек, или матрицата на една научнофантастична теория. 2023, 18(20), с. 248 – 252.

Елена Крейчова. Две нови публикации по сравнително славянско езикознание. 2019, 10(20), с. 216 – 217.

Жана Станчева. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти – ново помагало за филологическите специалности. 2019, 10(20), с. 205 – 206.

Ива Анастасова. „Балканско“ и космополитно в романа „Годишни времена“ на Юлияна Величковска. 2018, 8(20), с. 226 – 230.

Иван Петров. Ново издание и превод на средновековен славянски текст. 2023, 18(20), с. 259 – 261.

Иван Маринов. Ново изследване върху българския модернизъм. 2018, 7(20), с. 179 – 181.

Иван Петров. Нов практически справочник за глаголния вид в български. 2020, 12(20), с. 175 – 176.

Иван Петров. Старобългарски те(к)стове. 2017, 6(20), с. 209 – 210.

Иван П. Петров. Български светци на латински. 2021, 13(20), с. 207 – 211.

Иван П. Петров. Българският език погледнат отвъд себе си. 2019, 10(20), с. 212 – 215.

Иван П. Петров. Двама антични автори на български. 2019, 9(20), с. 198 – 200.

Иван П. Петров. Нов принос към патристичното наследство на български език. 2020, 11(20), с. 226 – 228.

Иван Станков. „Прогресисти и консерватори. Темпорални модели в българската литература от края на 40-те до 70-те години на ХХ век“. 2023, 18(20), с. 244 – 247.

Ивелина Савова. Ласка Ласкова. Времената в изречения с ментални предикати (предикати за перцепция). 2024, 20(20), с. 176 – 181.

Илиян Шехада. Невестите на Мрака. Рецензия върху книгата на проф. Валери Стефанов „Жените са спомен от Мрака“. 2015, 1(20), с. 126 – 128.

Илиян Шехада. Това тяло можеше да (не) бъде мое. 2018, 7(20), с. 185 – 188.

Ирина Тодорова. Различните измерения на космоса. 2018, 8(20), с. 231 – 236.

Камелия Христова. Кратко представяне на книгите от Библиотека „Охридски извори“. 2018, 8(20), с. 194 – 198.

Кристиян Янев. Пренареждане на постмодерния свят. Рецензия на книгата на Ани Бурова „Литературата и фрагментаризираният свят“. 2016, 3(20), с. 170 – 179.

Лилия Желева. Рецензия на бр. 7 на алманаха „Българска украинистика“. 2018, 7(20), с. 176 – 178.

Мариета Николова, Марчела Златкова. С надежда към „неблагонадеждните“. Иван Теофилов през погледа на Яница Радева. Рецензия върху книгата на Яница Радева „Обетован кръг. Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“. 2015, 2(20), с. 192 – 195.

Мария Маринова. Българските маскарадни игри през погледа на Николай Папучиев. 2022, 15(20), с. 198 – 203.

Мария Пилева. Езиковедите за политическото слово. Рецензия върху книгата „Езикови портрети на български политици и журналисти. Част 2.“ 2015, 2(20), с. 196 – 200.

Мария Русева. Българската литература критика – многообразие и разноречивост. 2018, 8(20), с. 222 – 225.

Мария Русева. Животът – събития и равносметки. 2017, 5(20), с. 175 – 176.

Мария Русева. „Литературна история“: (Без)граничното литуратурознание. 2018, 7(20), с. 172 – 175.

Мария Русева. Между мрака и светлината. 2022, 15(20), с. 204 – 207.

Мария Русева. Феноменът „Литературно кафене“. Рецензия на книжка 14/2014 на списание „Литературата“, „Литературното кафене“. 2015, 2(20), с. 188 – 191.

Мария Стефанова. Теоретико-методологически проблеми на стилистиката на текста. 2022, 16(20), с. 218 – 221.

Мартин Колев. Модернизмът като вечност и вой: за „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността“ на Иван Христов. 2024, 19(20), с. 213 – 217.

Мартин Стефанов. Японската сърб(охърват)истика – вчера, днес, утре. 2017, 6(20), с. 188 – 194.

Марчела Миронова. Алиса в 21. век. 2022, 16(20), с. 222 – 223.

Марчела Миронова. Излекувани от тишина. 2022, 15(20), с. 188 – 192.

Михаела Илиева. Изследване, взривяващо идеологическите митове не само в литературното поле. 2023, 17(20), с. 258 – 263.

Младен Влашки. Епохата на Мартин Лутер и Жан Калвин и нейните актуални до днес наративи. 2024, 19(20), с. 191 – 196.

Надежда Сталянова. Пътната безопасност в езиковия образ на света на децата и младежите. 2019, 10(20), с. 210 – 211.

Надежда Стоянова. Гласовете на детството. 2021, 13(20), с. 219 – 223.

Николай Чернокожев. За сборника „Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване“. 2024, 20(20), с. 173 – 175.

Радея Гешева. За насекомите и хората. 2021, 13(20), с. 224 – 227.

Редакционно. Поучителни истории за необикновени делници. 2019, 10(20), с. 218 – 219.

Симеон Стефанов, Маргарет Димитрова. Анимал: книга за не-хора и хора. 2023, 17(20), с. 244 – 251.

Симона Кръчмарова. „Другата Итака“ или завръщането към дома на литературата. 2018, 7(20), с. 182 – 184.

Сирма Данова. Поезията като служение. 2017, 5(20), с. 170 – 174.

Станислава Илиева. Проф. д-р Константин Гълъбов и българската германистика. 2024, 19(20), с. 203 – 207.

Стефани Ангелова. Таблетка „времеубежище“ за хората с чезнеща памет. 2020, 11(20), с. 229 – 232.

Соня Андонова. Какво стана със сърбохърватския език (фрагменти от пъстрата постюгославска езикова мозайка). 2018, 8(20), с. 204 – 207.

Соня Андонова. Отново за магията на превода. 2018, 8(20), с. 202 – 203.

Таня Тодорова. Многообразието на българската литература – полета на взаимодействие. 2021, 14(20), с. 253 – 256.

Теодора Цанкова. Артистичният калейдоскоп на Ерик-Еманюел Шмит. 2023, 17(20), с. 238 – 243.

Юлиан Жилиев. Българската поезия през последните десет години. 2022, 16(20), с. 211 – 213.

Яна Якимова. Поезия на подострените моливи. 2017, 6(20), с. 215 – 218.

Яница Радева. Античните реминисценции на Андриана Спасова-Топурова. 2021, 13(20), с. 215 – 218.

Яница Радева. „Дълбините на въображението“ на Ахмед Хилми Филибелията – да минем през отворената врата. 2022, 15(20), с. 193 – 197.

 

ИНТЕРВЮТА / РАЗГОВОРИ / INTERVEWS / CONVERSATIONS

Борис Йоцов и „духът на историята“. Разговор с професор Румяна Дамянова. 2023, 17(20), с. 203 – 211.

Видни възпитаници на Факултета по славянски филологии: Проф. Владко Мурдаров. 2016, 3(20), с. 191 – 198.

Вълнуващо очарование от космоса. Разговор с Елица Георгиева. 2018, 8(20), с. 237 – 243.

Диалози за руската литература на XX век (III. Столица / Провинция) (интервю на Галина Петкова с Нина Барковска). 2020, 12(20), с. 148 – 162.

Днес в Катедрата по български език расте младо поколение специалисти по роден език (Проф. Стефан Брезински). 2015, 1(20), с. 158 – 161.

… Докато учите, а след това работите, постарайте се да надминете най-добрите си учители (Проф. Никола Георгиев). 2015, 1(20), с. 134 – 147.

In memoriam. Винаги търсете истината, изразявайте истината, живейте честно! (Проф. Донка Петканова). 2015, 2(20), с. 213 – 220.

Доц. д-р Константин Горанов: от латинския и семинарията към медицината. Интервю (Вероника Келбечева). 2019, 9(20), с. 130 – 140.

Интервю с доц. Николай Гочев. 2019, 9(20), с. 142 – 149.

Интервюта с Виктор Самуилов и Михаил Яснов (Аглая Маврова, Галина Петкова). 2018, 7(20), с. 40 – 45.

Колкото повече четат студентите, по-добре. Нека да не забравят, че не можем без български език и литература (Проф. Венче Попова). 2016, 3(20), с. 186 – 190.

Медиевистиката през XXI век: Разговор с проф. Дариуш Рот. 2017, 6(20), с. 142 – 145.

Надежда Стоянова. Проект „Българският литературен пантеон и славянският свят в научното наследство на Борис Йоцов: реконструкция на идеите“. Интервю с проф. Румяна Дамянова. 2023, 18(20), с. 231 – 242.

Най-хубавото нещо на този университет е, че той не остарява. Тук човек се чувства винаги млад (Проф. Иван Добрев). 2015, 1(20), с. 148 – 157.

… На Университета и на неговите преподаватели съм благодарна, че са ме научили да обичам науката, да се интересувам, да търся новото…  (Проф. Милена Цанева). 2015, 2(20), с. 204 – 213.

Стоянка Мутафова за българския език (Избрани мисли за читателите на списание „Филологически форум“). 2015, 1(20), с. 171.

Трябва да впрегнем нормите на езика ни за налагане на разбирателство, а не за разделение (Валерия Велева). 2015, 1(20), с. 165 – 170.

Университетският преподавател очертава алтернативни картини на света (Проф. Валери Стефанов). 2015, 1(20), с. 162 – 164.

Филологията и правото са прекрасно съчетаващи се познания, преживявания, жизнени светове (Маргарита Попова). 2015, 2(20), с. 221 – 224.

 

ХРОНИКИ / СЛУЧИ СЕ… / CHRONICLE / IT SO HAPPENED THAT…

Аглая Маврова. Фестивалът Живата азбука в София. 2018, 7(20), с. 36 – 39.

Александра Антонова, Боряна Владимирова. Кръгла маса в памет на Елка Константинова и Светлозар Игов „Българското литературознание от втората половина на XX век: зони на (не)свободата“. 2024, 19(20), с. 219 – 228.

Александрина Димова. Славица Свидерска картографира себе си в съзнанието на българския читател. 2023, 18(20), с. 276 – 278.

Анджелика Кошерадска. Българистиката – нови интерпретации. 2016, 4(20), с. 186 – 190.

Андриана Спасова. „Елин-Пелин“ на Радосвет Коларов: разговор за „книгата равносметка“. 2016, 3(20), с. 203 – 205.

Анна Василева. Среща с писателя Георги Господинов. Обсъждане на романа „Времеубежище“. 2021, 13(20), с. 232 – 233.

Антон Николов. Национална научна конференция „Острови на неблажените. Неконвенционалната литература от периода 1944 – 1989 г.“ 2023, 18(20), с. 271 – 275.

Бетина Янева. За зимното училище по индоевропеистика. 2020, 11(20), с. 236 – 237.

Борис Илиев. Деветият брой на сп. „Чехопис“ и българската бохемистична общност. 2018, 8(20), с. 249 – 251.

Борис Илиев. Четиринадесетите международни славистични четения през въпроса за „големите“ конференции. 2018, 7(20), с. 190 – 191.

Борислава Каменова. Приказка без край… 2015, 1(20), с. 185.

Борислава Иванова. „Балканите – мост между познато и непознато“ – XVI международна конференция по Балканистика за студенти и докторанти. 2016, 3(20), с. 209 – 210.

Борислава Иванова. Вечери на Балканистиката. 2015, 2(20), с. 228 – 229.

Борислава Иванова. Конференция „Българската литература: Сравнимо и несравнимо“, 24.04.2015 г. 2015, 1(20), с. 179.

Ванеса Андонова. Представяне на 17-ти брой на сп. „Литературата“. 2017, 5(20), с. 178 – 180.

Ванина Маноилова. По стъпките на предците в литературния атлас „Живописна България“. 2022, 16(20), с. 240 – 242.

Венелин Николов. Константин Константинов. 11 декември 2015. 2015, 2(20), с. 230.

Венера  Димитрова. Качествено образование за всяко дете. 2015, 2(20), с. 236 – 240.

Венета Савова. Хроника на една медиевистична есен. 2017, 6(20), с. 222 – 224.

Венцеслав Шолце. „Литературата и литературната история отвъд юбилеите“. Конференция, посветена на Нови щрихи към своечуждото. 2015, 2(20), с. 231 – 233.

Венцеслав Шолце. „П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит“. 2016, 4(20), с. 191 – 192.

Георги Георгиев. За отразяването на събития. 2020, 11(20), с. 234 – 235.

Гергана Петкова, Ваня Иванова. Международна научна конференция Colloquia Ceranea II. 2020, 11(20), с. 241 – 243.

Деница Астахова. По следите на българската критика. 2019, 10(20), с. 221 – 223.

Десислава Узунова. Двадесети Климентови четения за млади изследователи. 2019, 10(20), с. 232 – 233.

Диана Зулчева. Международна конференция на студенти по класическа филология „GLAS“. 2019, 9(20), с. 202 – 204.

Димитър Драгнев. Пет години Лятна школа по класически езици в България. 2019, 9(20), с. 223 – 224.

Евдокия Петрова. „Филологическият проект: кризи и перспективи“. 2015, 1(20), с. 178.

Елена Крейчова. Кръгла маса „Езикова агресия и общество“. 2019, 10(20), с. 231.

Жанета Златева. Представяне на книгата „История лексических древнеболгаризмов в украинском литературном языке“ на Албена Стаменова. 2017, 6(20), с. 220 – 221.

Ивана Давитков. Шестнадесети славистични четения „Памет и история в славянските езици и литератури“. 2024, 20(20), с. 192 – 194.

Иван П. Петров. Семинар за славянските светци. 2022, 15(20), с. 209 – 213.

Ивона Въртелкова. Романът ,,Девети“ на Добри Божилов: двете версии. 2021, 14(20), с. 273 – 274.

Илиана Пенова. Литературен фестивал „Пловдив чете“. 2021, 14(20), с. 265 – 266.

Илиян Шехада. Съблазънта „Литературен вестник“. 2016, 3(20), с. 206 – 208.

Искра Христова-Шомова. Цетински филологически дни. 2021, 14(20), с. 267 – 272.

Кристиян Янев. Лекционен цикъл „Покрайнините – в историята, литературата и традициите на поляците“ на проф. Ян Малицки. 2018, 7(20), с. 192 – 194.

Кристиян Янев. Петдесет и трети летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти. 2015, 2(20), с. 226 – 227.

Кристиян Янев. Полонистични събития през месец март. 2015, 1(20), с. 181 – 182.

Лилия Желева. Второ есенно студио за литературен превод. 2020, 12(20), с. 190 – 192.

Лилия Желева. Симпозиум с международно участие „България и Украйна – култура на преломите (XIX – XXI век)“. 2019, 9(20), с. 209 – 213.

Мариета  Дейнова. Климентови четения, 2015. 2016, 3(20), с. 211 – 214.

Мариета Николова, Марчела Златкова. За какво говорихме на 7 май. 2015, 1(20), с. 183 – 184.

Марина Николова. Литературата като възможно спасение. 2021, 13(20), с. 229 – 231.

Мария Генчева. „Промяна и прелом в езиците и литературите“. 2023, 18(20), с. 279 – 282.

Мария Русева. За първи път на български език: „Еротика“ на Иван Цанкар. 2016, 4(20), с. 193 – 195.

Надежда Сталянова. Международна научна конференция „Българистични четения – Сегед 2019“, Сегед, Унгария. 2019, 9(20), с. 214 – 217.

Надежда Стоянова. Теоретични предизвикателства при изследване на фентъзи литературата. Една среща в Украйна. 2021, 13(20), с. 236 – 238.

Наталия Герджикова. „Българско и модерно – 2. Експериментални прочити“. 2015, 2(20), с. 234 – 235.

Нели Велчева. Международна научна конференция, посветена на 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков. 2016, 3(20), с. 200 – 202.

Николай Генов. Отзив за XXIV национална научна конференция за студенти и докторанти с международно участие „Знай своя род и език“ – Пловдив. 2022, 16(20), с. 236 – 239.

Николай Генов. „Светът е разтворена книга“ – репортаж за XXI научна конференция за студенти и докторанти в Пловдив“. 2019, 9(20), с. 220 – 222.

Николай Генов. С поглед в неясното бъдеще. Национална научна конференция с международно участие „Познание и трансхуманитарна (р)еволюция“. 2020, 12(20), с. 195.

Николай Генов. Упорството на академизма. Двадесет и втора национална научна конференция с международно участие „Музиката на словото“, Пловдив, 22-23.10.2020 г. 2020, 12(20), с. 193 – 194.

Петя Атанасова. „Поезия и музика“. Част от програмата на Софийски международен литературен фестивал. 2021, 13(20), с. 234 – 235.

Преслава Георгиева. Кирило-Методиевски четения, 8-9 май 2019 г. 2019, 9(20), с. 205 – 208.

Преслава Петкова. Моята среща с полската, чешката, словашката, унгарската култура (Конкурс, организиран от Вишеградската четворка). 2018, 7(20), с. 195 – 196.

Редакционно. Едно незабравимо пътешествие на духа. По следите на българското… Дванадесета научна експедиция на студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 2015, 1(20), с. 174 – 177.

Редакционно. Семинар за хуманитаристи. 2015, 1(20), с. 180.

Редакционно. Семинарът за хуманитаристи с нови формати и интересни дискусии. 2015, 2(20), с. 241 – 242.

Росица Чернокожева. Национална научна конференция с международно участие „Памет и сърце. Осмисляне на българския тоталитарен опит“. Конференция в памет на Вихрен Чернокожев, 24-25 юни 2019 година. 2019, 10(20), с. 224 – 231.

Светлана Корниенко. VІІІ Международен научно-методически семинар по български език, литература, култура и история: публикации и презентации. Украйна. 2019, 9(20), с. 218 – 219.

Симеон Стефанов. Девети форум „Българска граматика“. 2023, 17(20), с. 265 – 270.

Симеон Стефанов. Десети Форум „Българска граматика“. 2023, 18(20), с. 263 – 270.

Симеон Стефанов. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин” на 82 г. 2024, 20(20), с. 183 – 191.

Симеон Стефанов. Юбилейна международна научна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките през 2022 г. 2022, 16(20), с. 225 – 229.

Симона Ангелова. Дух на Възраждане. Конференция, посветена на 300-годишнината от рождението на о. Паисий Хилендарски. 2022, 16(20), с. 230 – 235.

Стефан Стефанов. Colloquia Indoeuropaea Τὰ μετ᾿ Ἀλέξανδρον Darśanam. 2020, 11(20), с. 238 – 240.

Татяна Брага. Осми форум „Изследователски подходи в обучението по български език“. 2024, 19(20), с. 234 – 236.

Тиха Бончева. Компаративистиката в образованието (Кръгла маса на тема „Сравнителното литературознание в контекста на съвременното филологическо образование“). 2018, 8(20), с. 245 – 248.

Явор Иванов. Трета международна конференция „Банатските българи – културно наследство, език и литература“. 2024, 19(20), с. 237 – 243.

Juline Clemenceau. Compte rendu. Colloque international d’études romanes (CIER), novembre 2023. 2024, 19(20), с. 229 – 233.

Maria Katarzyna Prenner. Reporting on the 32nd Meeting of Young Slavists in Vienna. 2024, 20(20), с. 195 – 201.

 

НАМИГВАНИЯ И ПРОЗЯВКИ / A WINK AND A YAWN

Атенадор Псевдо-Филомат. Един късноантичен фрагмент за научните бази данни. 2021, 13(20), с. 242.

Венета Савова, Надежда Стоянова. Българановски етюди 1. Атестат и портрет на един поет. 150 години от рождението на Пенчо Славейков. 2016, 4(20), с. 197 – 202.

Венета Савова, Надежда Стоянова. Българановски етюди 2: Напред! 2017, 5(20), с. 182 – 186.

Венета Савова, Надежда Стоянова. Българановски етюди 3: Вие сте човек с бъдеще, но какво бъдеще? Бъдещето ще покаже. 2017, 5(20), с. 226 – 227.

Венета Савова. Повеи от Охрида син. Още веднъж да почетем нашия патрон. 2016, 4(20), с. 203 – 205.

Иван Вазов. Даскалите. 2019, 10(20), с. 235 – 248.

Мартин Стефанов. НБ-4/167. 2020, 12(20), с. 224.

Мона Вълкова. Фатура на видинчанина. 2020, 12(20), с. 223.

Николай Генов, Илия Точев. Крилати фрази за хора, на които не им се отваря парашутът. 2021, 13(20), с. 240 – 241.

Николай Генов. Статуски от подземието. 2018, 8(20), с. 253 – 256.

Протоген Козодоев. Жалба по Аврамов дом. 2020, 11(20), с. 245.

Редакционно. Химн към Неадекваций. 2019, 9(20), с. 238 – 239.

Редакционно. Шаманът Теляк (Octavian von August, Guy de July). 2019, 9(20), с. 226 – 237.

Серия Парафилология: Парапрофесионална автобиография на успешния парафилолог. 2018, 7(20), с. 198 – 199.

 

САТИРА / SATIRE

Господари на езика. Факултетът е оцелял, защото се е смял. 2015, 1(20), с. 197 – 201.

Господари на езика. Факултетът е оцелял, защото се е смял. 2015, 2(20), с. 247 – 250.

Господари на езика. Факултетът е оцелял, защото се е смял. 2016, 3(20), с. 223 – 225.

 

МАГИСТЪРСКИ ТЕЗИ, ДИСЕРТАЦИИ, ХАБИЛИТАЦИИ ВЪВ ФАКУЛТЕТА ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ / MA, PHD AND HABILITATION THESES IN THE FACULTY OG SLAVIC STUDIES

Защитени дисертации (2014 г.). 2015, 1(20), с. 188 – 191.

Защитени дисертации (2015 г.). 2015, 1(20), с. 192.

Защитени дисертации (2015, второ полугодие). 2015, 2(20), с. 243 – 245.

Защитени дисертации (2016, първо полугодие). 2016, 3(20), с. 219 – 222.

 

IN MEMORIAM

Доц. д-р Славка Трайкова Величкова. 2016, 3(20), с. 218.

Проф. д-р, d.h.c. Ангелина Минчева. 2016, 3(20), с. 216 – 217.

 

БИБЛИОГРАФИИ / BIBLIOGRAPHIES

Витолд Гомбрович (1904–1969). Издадено на български език. 2019, Извънреден брой, с. 244 – 246.

 

Библиографията изготви Марина Николова / The bibliography was prepared by Marina Nikolova