Когато стотина кучешки колиби от треските за дялане скова – в тях спомените ми да заживеят – тогава ще стана, тогава ще бъда и Джепето, и момчето, и щуреца, и Колоди. И все така лаят няма да спре глад...

виж още »

Когато спрат и се замислят, на чаши приличат: каквото налееш в тях – това виждаш – и се ослепява, ако се забрави, че ако насила се счупи – като стъкло е – преградата, която разделя човек от човека: как...

виж още »

онези линии по морското дъно са празните редове Капитане върху които морето като дете очаква да му разкажеш приспивната приказка и този толкова стар наш приятел събрал солта по бузите на света и ...

виж още »

аз ли издавам този звук? писък на насекомо, залепнало между кориците на зяпнал речник с чужди думи чета по него: себе си, но липсва ред и тялото ми се напуква под натиска на странни йероглифи ням...

виж още »

терасата на този дом е малка, може да побере: стол, буркан с цигари, маса, ако спомените се разместят, може би ще се намери място за човек За автора: Теа Монева е родена във Варна. Завършва Първа език...

виж още »