Творческа библиотека, том 4

осланям се на най-обективното си сетиво: допира и изследвам повърхностите на живота, живите, неживите, мъртвите плътта ми е инструмент за […]

Спомням си онзи смачкан пръст по гладката книга със букви така, че сякаш бе утре; т шарени багри разплути петна

изпращат съобщения, запечатани в пликчета приличат на дървета със стъбла и корени, преплетени като хора мозъкът е тяхната земя, пренаселено

Приветствам те , Анна, мое нелекувано вертиго, засегнат нерв в клепача, посрещам те и спускаш се по малокръвното ми тяло,

Пленница на времето, на дните му, на убиващите дълги минути, които засядат в гърлото и карат очите да се удавят

по-изчезващи от влюбени по-смъртни от детство толкова крехки като тъгите ни и изгубени в някоя вътрешна улица на сърцето вървим

Плачеш ли от прахови частици по клепачите? Пространството пращи от електричество. Как побира толкова уплашени пазачи на гравитационното привличане. Всяка

Покривите са мъгла в цвят охра – почти е утро в този летен град, солта се отлага по кожата. Чайките

привечер вървя по познатия тротоар често стигам до втория знак стоп по-рядко успявам другаде все пак не ми се иска

няма няма милвам се по челото най-големият ми проблем с мен е че съм аз каквото и да правя ако