Творческа библиотека, том 4

Свит е зад кътниците, свит е в сгъвката на коляното, скрит зад ухото, скрит в хлътналото на ключицата, тайният плод […]

все стои пред очите ми и разчита на нищото то има собствена анатомия като концерт за цигулка в понеделник най-малкото,

„Но от друга страна, китайският притежава едно наистина рядко предимство – може да казва много неща едновременно и да има

Пред кипариса плочата сивее по-тихо, отколкото кърви отвътре, надълбоко е много по-спокойно, отколкото се струва на гробаря. Задушницата задушава, а

Дървото пред прозореца ни изсветлява като свещ – светлината изяжда листата му от върха надолу. Има силен вятър. Шумът напомня

нося пирони с острото притиснати към сърцето вместо цветя засаждам ги по стените на всички стаи така дори да ме

Съседите забързват дишането си зад стената, пулсът се разлиства в пика си, и сякаш тези непознати са мои зайци в

лятото идва с експлозия на бялото слънцето е толкова ниско докосва ръба на очилата лека-полека изгаря зеленото и толкова бавно

Това е здрач, който ухае на току-що разрязан плод. Отвъд хълма минава влак, а аз запомням в пълни подробности пътеката,

Скоро, неусетно, ще видиш, ще продължи прастарата игра на глашатаи и придворни, ще са подредени, нагласени върху нищо повече от