Творческа библиотека, том 4

небето се разгръща без звук и без цвят в двете шепи на очите ми звездите драскат черното нощен бриз разгръща […]

                  „Пълзи червена мравка и някъде към обед ще стигне гледката и ще умре върху прозореца с възторг помътен.“ Борис

преди време мислех че нашето царство може да бъде безкрайно събрани в голямата зала месингови лампи висяха на тънка полугола

преплувани тела цъфтят по брега обезобразени от смяната на непознати сезони пясък залива видяното За автора: Стефан Гончаров е скандинавист,

мечтая за капка дъжд колкото кестен – да размести света, да го почисти от миналото, в което не помня вече

Почти не си спомнях онази лудост, в която толкова много те е страх да станеш и да направиш онова, което

Само за ден всичко се променя – въздухът се навлажнява като дълго използвана кърпа, ухае на нещо познато. Дали някога

От напуканите устни на мълчанието се раждат недоносени думи в епруветки. Лежат безжизнено върху операционната маса, докато се опитвам със

ще оставя това стихотворение да се движи самоʼ по повърхността на Средиземно море да се носи да се поклаща да

Облаците, които сме чували, че обитаваме, превръщат ни в преселници, в отражения на миражите, които прекосяваме; затова, затова все още