небето се разгръща
без звук и без цвят
в двете шепи на очите ми
звездите драскат черното

нощен бриз разгръща душата
унило тревите се поклащат и
помръква полето на живота
няма повече място в себе си

във търпеливото изчакване
да падне звездичката
нещата намират смисъла си.

За автора: Денис Нуф е роден някога през юли, 93-та, в гр. Разград. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Започва да пише разкази в ученическите си години, когато и бива публикуван в разградски вестници. Негов разказ бива поместен и в алманах „Света гора“, бр. 2014/2015. През 2017 г. е отличен в раздел „Поезия“ на XL национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев” – гр. Шумен. Негови текстове са включени в „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“. През 2019 г. с логото на изд. Scribens излиза дебютната му стихосбирка „Коридори“.

e-mail: denis.nuf@abv.bg