Само за ден всичко се променя –
въздухът се навлажнява като дълго използвана кърпа,
ухае на нещо познато.
Дали някога навикът просто ще измести подробностите?
Мухите също изчезват с първите хладни дни,
това още го забелязваш:
наблюденията поглъщат мисълта ти,
защото няма с кого да ги споделиш.
За секунда знаеш, че
съзерцанието те държи жив.
Изчезне ли – превръщаш се в насекомо,
излюпено в последните дни на есента.

За автора: Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това следва в магистърската програма „Преводач-редактор” в Софийския университет. Работи като редактор в медии, понастоящем – в организация с дейност в гражданския сектор. През есента на 2020 г. излезе първата ѝ стихосбирка „Човек с бинокъл“ (изд. “Арс”) под редакцията на Марин Бодаков и с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

e-mail: natyivanova@abv.bg