Започва от края и свършва в началото,
прастара рецепта за всяка тревога:
щом поддава душата, срутва се тялото,
и няма бягства в лоното на прибоя.

Държа кошмара с привидно спокойствие,
шега за страха, щипка мъдрост за спънките.
Да спра, ще е като да откажа упойката,
да дам път на болката, и оттам – да потънем.

Прощавай, знаеш, всичко е така банално,
ти сам усещаш, че страхът ми е неистинен.
Напускам себе си, щом като нас ни няма,
сюжетът се дописва от изгнилите ми изстрели.

Това разравяне на раната ми втръсва,
в страха човек бездруго винаги е сам.
Но вече няма другаде къде да търся,
освен в кръвта; и ще се срещнем там.

---

За автора: Габриела Манова е родена през 1995 г. в София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Завършва книгоиздаване, а в момента следва магистратура „Превод“ в Софийски университет. Работи като заместник главен редактор в издателство „Просвета“. Печели първа награда на 36-ото издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Дебютната ѝ стихосбирка излиза през есента на 2020 г. с логото на издателство „Жанет 45“. Нейни текстове са публикувани във вестник „Култура“, „Литературен вестник“, „Кръстопът“, „Нула 32“, „Под моста“, „Аз чета“ и др. Поддържа личен блог и блог за преводна поезия.

e-mail: gabriela_a.manova@abv.bg