Творческа библиотека, том 4

Започва от края и свършва в началото, прастара рецепта за всяка тревога: щом поддава душата, срутва се тялото, и няма […]

стъмва се върху листа ми все по-големи са ми редовете и все по-малки думите има друго – капка кафе прашинка

Уличната котка драска съня му и се смее на припряността, с която той бяга в нарочно сложени капани. Преследват се,

В стъкленицата на вечерта – последни капки слънце. Забравили сме как да се държим в присъствието на тази радост, кристална,

една след друга птиците строят с тела пътеки, свързват градовете ми, спират в небето като на кръстовище изчакват сенките на

само още малко и лъчът ще пробие облака само това да мине и повече няма нищо този път последно и

А се връщат понякога разни мили недели като близки медузи в началото. Някой казваше – ако в брега са се

страхът отвръща кръст е времето сух език който пълзи по гърба ти и отлага невъзможното прешлени се пръскат като камъни

искам да падна в пространството между пръстите ти като време което без да те докосва оставя своите белези толкова близка

Денят ми пътува с нощен експрес. Живее във влака, спи във вагона, дълго вече се вози. През прозореца – тихото