Започва от края и свършва в началото, прастара рецепта за всяка тревога: щом поддава душата, срутва се тялото, и няма бягства в лоното на прибоя. Държа кошмара с привидно спокойствие, шега за страха...

виж още »

стъмва се върху листа ми все по-големи са ми редовете и все по-малки думите има друго – капка кафе прашинка пепел, дата – бил си някога тук – има допир на пръсти и стъпки на вятър ръбчетата са прегън...

виж още »

Уличната котка драска съня му и се смее на припряността, с която той бяга в нарочно сложени капани. Преследват се, улица след улицата, завой след завоя, наглите нощни звуци над главите им. Уличната ...

виж още »

В стъкленицата на вечерта – последни капки слънце. Забравили сме как да се държим в присъствието на тази радост, кристална, завинаги по-млада от самите нас. Едно момче откъсва облак розово, подава ...

виж още »

една след друга птиците строят с тела пътеки, свързват градовете ми, спират в небето като на кръстовище изчакват сенките на облаците по говора им познавам дома За автора: Теа Монева е родена във В...

виж още »