Мартин К. Илиев, Светът спря да расте | Международен филологически форум
su.forum.students@gmail.comСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

Мартин К. Илиев, Светът спря да расте

Posted in: Творческа библиотека Started by

Мартин К. Илиев, Светът спря да расте

Светът спря да расте

Мартин К. Илиев

 

Като човек от равнината

Като човек от равнината живея с разбирането, че където и да съм,
слънцето трябва да лумва в три и половина, снегът винаги да се трупа,
мъглата да те сплаши, а по улиците на града –
да чуваш как някой раздига вечерята.

Когато градът ми цъфти, той наново разказва пролетта,
водите стават на люляци и никой никога
не е виждал нещо подобно.

Само големите реки са пълни с истории, сомове и удавници.
Само по тях плават и по тях някой може да пристигне и да си замине.
Само те дават утешения, несравними с планината.

Климатът, който, напичал плочите на тялото в детството,
останал в недрата, търси своите отражения.
Това е убеденост, че слънцето не е било създавано, за да щади,
нито реката само за да бъде гледана.

Светът спря да расте

Откакто научи всичките му
улици, табели и обущари, светът спря да расте.
Сковал си ги едни със други –
например – като свърши тази пряка,
свий наляво,
давай все напред,
докато не стигнеш голата глава на обущаря – и си там.

Така, както за няколко века свършиха
всички континенти за откриване,
за няколко години свършиха всички тайни мостове,
скрити розариуми,
кина
и пусти читални.

Свърши всичко, което можеш да видиш първи,
всичко, на което да се наречеш баща.
Търся начините да разглобя цялото,
да го пренеса, за да го сглобявам наново –
по необходимост същото, но на някое друго място.

Движението

Не можеш да усетиш движението,
което напредва в гърдите на бавно вземащия решения –
от покълването на възможностите до тяхното узряване в действия.
Решението се множи и девалвира стойността си,
надробява се и се смалява до размерите на семка.

Малкото вятър по улиците е достатъчен,
да бутне тялото и то да му се поддаде.

***

Плашещи са границите на тялото
дори в границите на самото тяло –
преходът от меко в твърдо, и обратно:
зъбът навлиза във венеца,
кожата на клепача загрубява до брадата,
възглавничката на показалеца – до плочката на нокътя.

Толкова много повърхности,
създавани сякаш единствено за удоволствието
на галещия и утешението
на галения.

За автора: Мартин К. Илиев е роден през 1994 година в Русе. В момента е студент в последен курс при специалност “Българска филология” към Софийския университет. Печели I награда на Националния литературен конкурс на фондация “Св. Климент Охридски” (2018), I награда на конкурса “Стоян Михайловски ” (2012) и II награда на Х конкурс за стихотворение на френски “Provence du jeune poète bulgare” (2012). Отличаван е в конкурсите на името на Петя Дубарова (Бургас) и Боян Пенев (Шумен).

E-mail: ilieff27@gmail.com