Златина Тодорова, Наследство | Международен филологически форум
philol.forum@uni-sofia.bgСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в Scholar One!

Златина Тодорова, Наследство

Posted in: Творческа библиотека Started by

Златина Тодорова, Наследство

Наследство

Златина Тодорова

 

Непретендиращо стихотворение
(или претенции)

Говоренето в сложности е просто.
По него ще познаеш, че не спят
в главата ти будувалите снощи,
решили спора днес да продължат.
Римуването даже май е превод
на реч, която иначе не помним.
На стълбите ме чакай – в междуредието.
Под лампата, която е бездомна.
Недей да търсиш стъпки по асфалта.
Метафората бяга през тревата.
Каквото и да кажем, е банално.
Прегръщай ме по тъмно в простотата.

Чужда младост

Аз съм неродената им дъщеря.
Майка на децата на децата им.
Аз съм.
Уж съм момиче, за тях съм жена
спомен за тяхната младост съм.
Бясна…

Аз съм тяхното по-смело аз,
аз съм несбъднатото
(мечтано)
неостаряващо момиче, остаряло от страх,
аз съм кървящата им засъхнала рана.

Аз кърмя техните болни амбиции,
аз нося с месеци техните грешки,
с мойте ръце внуците си обличат
и
с мойте ръце гладят им дрешките.

Аз съм устата, които целуват –
милват, проклинат и благославят,
аз съм което на тях им се струва,
че ще отива на рокля във бяло.

Аз съм очите им, когато ме гледат,
виждайки себе си, никога – мене.
Майка съм на безброй неродени.
Дъщеря и жена на грешното време.

Наследство

Баща ми е тиха, студена мъгла.
Вървя, без да виждам и чувам посока.
Баща ми е някъде. Не у дома.
Осеян е пътят ни с чужди самотности.

Дете на баща си, вървейки след него,
в гора с име Ехо аз себе си търся.
Дете на баща си, със викове неми
разсичам мълчания, издигайки кръстове.

Баща ми пред мене бавно върви.
Трохи е оставил, зад ъгъла чака.
Баща ми баща си търси, нали?
Детето тъжи ли, тъжи и бащата.

За автора: Златина Тодорова е на 24 години от София. Завършва Френската езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин” през 2013 година, след което учи българска филология в СУ “Свети Климент Охридски” до 2017. В момента работи в издателство “Жануа’98”. Интересува се от кино, литература, театър и главоблъсканиците на хората около нея. Активен пътешественик и горд собственик на красиви рафтове с десетки непрочетени книги. През 2018 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка Аерофобия, която е посветена на разминаванията и недоизказаностите, с които ежедневно се борим (или примиряваме).

E-mail: ztodorova22@gmail.com