Библиотека

заспивам до моето болно дете, а душата ми мирише на печени фъстъци през неговите пръсти искам да знам, че ще […]

Посрещам те. Смирено се завърна нощта и вече сме свободни да послушаме как се люлеят стъблата на закъснялото ни безгрижие,

Пламъкът на революцията пронизваше сърцата на младите финки. Тази клетка бе техен дом твърде дълго. Време е да изскочат между

Почна творческата криза! Почна и не е шега. Калпав моят стих излиза. Грешен дявол съм сега. Сякаш змей водопроводен врътна

Ще стане, казваш си. Страниците ни са безбройни, без да унищожаваме дървета, ги пишем. Аналоговият ти глас разтваря като аспирин

Виж сега ръцете ни – по тях се разпознават движенията, бавни като спокойна река, бързи като уплашено животно, в крайна

Градът е застинал във прашно очакване на някаква скука, различна от снощната. Провиква се някой към някого някъде. Задушно, протяжно

Бездруг върви по улицата, хвърля трохи на синигерите – Бездруг умори всички гълъби и застреля врабчетата. Улицата е само на

В началото на всичко беше хаосът и от него някога се появи живот. Дали животът се боял от смърт, се

На повърхността е огледално. Леко е, диша се, но не може да се живее. Аз оголвам пред тебе раните, ти