на пейката до мен… (Ева Гочева)
на пейката до мен каца птица поглежда ме с облачните си очи повдига вяло крилете си но не за полет […]
на пейката до мен каца птица поглежда ме с облачните си очи повдига вяло крилете си но не за полет […]
Нощите, в които тихо и кротко прерязваш вените си с тъп нож, после ги сплиташ на плитки и ги закачаш
моето тяло, шепа от шепи, нашепва последната пръст Николай Генов е докторант по теория на литературата в СУ. Завършва ЕГ
време за вестници и железници за жълтата тъга на листата в запаления тютюн на цигарата да чуеш от разстояние всички
Хората не предполагаха, че домашните котки са застрашени, когато преди години започнаха да забелязват, че животинските видове са повлияни от
Всеки ден слагам флаг на вълнението си. За преценяване на рискове от околните и от себе си. Веднъж отидох на
ти беше в лъчите на заминаването – песента на птиците и мъртвите корени се сливаха в ирисите ти; аз не намирах
На Елина Тя се спусна по зеления кърпен халат на дърветата, провери дали има вода на врабчето в паничката, пооправи
Искам да ти разкажа за света след теб, за войната със страха от рязкото скъсяване на разстоянието между пътя и
Радост не вярваше, че ще срещне човек, който проси усмивки. Не предполагаше, че съществува някой, който би я спрял неочаквано