Библиотека

от сгъване на книжни лодки по поемите на Чеслав Милош Петер Крал и Ян Неруда слушам тази музика камъните гъделичкат […]

Рибите, рибите, рибите свирят на арфи, танцуват на подиум, говорят си нямо някакви стихове, пушат потайно водорасли и опиум, търсят

на света не му трябва никой с едно издъхване на вятъра люлее клоните люлее и мен обрулва ме до окапване

крилете ти са разтворени отчаяно прилепнали към светлината за да я обгърнат за да са близо да са по-малко сами

един живот стига; много са ни деветте потопа в две повторили се седем пъти глупости и грешки – под замътен

Един организъм мирно блуждаше в прашния офис. Прашинките фъфлеха нещо под мустак, а в несъществуващата глава на организма просветна бледо

Да ме улови капката в пороя, да ме задържи, да ме смали, да пожълтее като пламък през окосена трева, да

Какавиди сме и вием възли, връзки, въжета във въздушен пашкул. Тук е топло, тихо. Танц на трептене. Тъгата се стапя

Галя бретона в огледалото, пипам само собственото си високо чело. После – пърхам с миглите над светлосините очи, за които

щурците на Суворов ни изпращат вървим с кашони лятото ни гони по реката ще ми липсва старият разсадник розовата ни