Библиотека

Вървим напред, за да достигнем високата земя, и щом сме близо, тя се снишава. И ето че тревите ѝ, изсъхнали […]

Смисълът на морето го знаят само удавниците историите на вълните са пълни с душите им те ги разливат по плажа

днес е краят на миналото небето е по-обширно от пустините пеперудите на Северна Корея преминават границата знамената са ветропоказатели пеперудите

Поети сме, поети отговорности, хляб от несмелени залъци: вторично виреем, вторично създадени; покажете ми житото, което пожълтява помежду пръстите на

смъртта идва насреща от най-далечното бъдеще където теб отдавна те няма отказвам да приема че тя управлява времето ускорява и

Смъртта прибира всички в обща пазва Смола и мед, пръстта кипи, краката се подуват от стоене, във жегата студът ти

отминаха спокойните ни нощи, наситени с тиха обич: косите взеха да окапват, въздишките да се повтарят, телата да се претоварват

кратки сме колкото залитане в пропаст дали страхът свършва в първите мигове на пропадането секунда преди да ни оближе слънцето

това, което се случва тук, не се случва никъде другаде, не напуска себе си началото е глътка въздух, щастие заради

“Гарантираме само една грешка на милион бебета.“ Родителите отдъхват успокоени, няма да е тяхното. Но за едни на милион реалността