Библиотека

днес е август и е есен обичам тази еднодневна смяна на сезоните прилича на бележка от автора под линия която […]

Бял е този петък тринайсети. Уплахата е в погледите на всеки. Кажете ни, че е лъжа! Слънцето безметежно отдъхва. В

Измисли си звезди, по възможност – естествени. Денем е лесно: връщаш взетата назаем илюзия, че да вървиш е да слагаш

в тишината на цветята растат плевели, жужат пчели, и кипи живот в тишината на времето: никнат мисли, бръмчат идеи, кипи

Под нас, в рохката земя, вече се сменят няколко поколения, отслабват бавно заедно с корените, както онзи, който си тръгва

захарта отнема от кафето горчилката дъждът отнема от небето сивото тревата отнема от земята черното усмивката отнема от лицето мъката

усмивката ми вече не убива, очите разпознават цветове и гневните ми упреци се спряха в това, което беше краят на

Й. извади от джоба си ролетка. Мъничка, рекламна, и във формата на камионче. Издърпа и някаква малка смачкана хартия. Оказа

Животът ни се топи като сладолед на клечка в топъл ден от август. Кап-кап-кап. Лее се от вените, от кожите

не са били пушекът, горенето, колите и комините – прахът е вътре в нас – отдавна е бил в дробовете