Узряваща смърт

Починалият ми дядо се е запътил
да си отиде повторно
за внезапно откъсване
от малката си дъщеря.
При първото си отиване
бях хлапе, което се нуждаеше
от лош вестоносец
и куп кърпи за глава и ръце,
които заглушаваха звуците.
Доста години ме изчака, дядо,
наложи се да си отидеш отново,
за да се видим насаме.

 

Приземяване

Не искам да умирам, крещи.
Не искам да умре, крещя.
Всеки ден в рутина
контролирам падането си,
контролирам смъртта ѝ.
Предстоят още твърде много опити
да падна като хората.
Тя не дочака.
за нея паднах тъкмо като хората.

 

При липса

на М. Й.
Когато дрехите не достигаха,
през зимата простираше
пожълтели нотни листове.
Когато нотите не достигаха,
използваше тялото си
по продължение на пианото.
Случваше се да пада от стола
на някои мажорни етюди.

Когато остана с една ръка,
за кратко даде сън на съседите си.
Иначе осемчасовият му работен ден
имаше два антракта –
да ходи на хор
и да яде.

Тогава сядах да пиша.

 

Живи играчки

Светът днес е стъклена сфера,
която някой много бързо върти
в разни посоки.
Този сняг
по нищо не прилича
на истински.
Залепих се до стъклото,
така че се гледаме.
Вероятно с дете.

 

Любов

Почти всяко действие
е не любов.
Обгрижване
да не съм сама.
Преди сън обаче
дясната ми ръка
топли лявото ти ухо.

---

За автора: Андриана Спасова е доктор (2017) по българска литература към „Института за литература“ при БАН. Дебютната ѝ стихосбирка „Сферата света“ (изд. Фондация „Литературен вестник“) излиза 2016 г. под редакцията на Амелия Личева с конкурс към Министерството на културата.

Публикува критика и поезия в „Филологически форум“, „Литературна мисъл“, “Motus in verbo”, „Балканистичен форум“, „Литературен вестник“, „Любословие“, „Литература“, „Nota bene“, „Литературен клуб“, „Литернет“, „Public Republic“ „Лира“, „Кръстопът“, „Балкански идентичности“, „Пирон“. Участва в Антология „Дебюти“, „Експресен поетичен албум 2009“, „Четене на Другия: българска критика за унгарски книги 2000–2010“. Участва в „Голямото четене“ (2008, 2009), „АДdicted“ (2009), „Куфарите на канона“ (2009), „Утопии I“ (2010) „Утопии II“ (2011); „София Поетики“ (2010, 2011), „Европейски романтизъм“ (2010), „Други места“ (2011); „Работилница по творческо писане“ (2012), „Зачитане“ (2012), „Критика на читателите“ (2012), „Четене в движение“ (2016) и др. Носител е на различни награди за поезия и критика – втора награда на XXIX (2012) Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, Стара Загора; първа награда за критика в Националния студентски литературен конкурс, Шумен (2012); диплома за отличе́н научен проект „Рецепция на класическата древност в нравоучителната преводна литература през Българското възраждане“ в конкурса „Програма за подпомагане на младите учени в БАН“ (2016–2017); лауреат на конкурса за ръкопис на дебютна книга на издателствата „АРС“ и “Scribens” за 2018 година в раздел „Хуманитарситика“; първа награда в конкурса „Най-добра публикация“ за направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ във връзка с 150-годишнината на Българска академия на науките (2019).

E-mail: andriana.spassova@gmail.com