нося пирони с острото притиснати към сърцето вместо цветя засаждам ги по стените на всички стаи така дори да ме изкоренят, остава празнота, която помни За автора: Теа Монева е родена във Варна. Зав...

виж още »

Съседите забързват дишането си зад стената, пулсът се разлиства в пика си, и сякаш тези непознати са мои зайци в клетка, изолирани от последователността на събитията. Следя ги и подслушвам ритуали...

виж още »

лятото идва с експлозия на бялото слънцето е толкова ниско докосва ръба на очилата лека-полека изгаря зеленото и толкова бавно свършва светът знаем че няма утре да завали снегът, но вече мечтаем з...

виж още »

Това е здрач, който ухае на току-що разрязан плод. Отвъд хълма минава влак, а аз запомням в пълни подробности пътеката, която слънцето днес очерта в червено по челото, носа и ръцете ти. Това е онази м...

виж още »

Скоро, неусетно, ще видиш, ще продължи прастарата игра на глашатаи и придворни, ще са подредени, нагласени върху нищо повече от шахматна дъска, разкрасена, обградена от криви огледала, от същински ...

виж още »