срамежливо слънцето до късно зад хълма се крие не пуска юздите не започва денят не вдига клепача си нощта полегнало по гръб времето застива в легнала поза нямат намерение нещата да помръднат да с...

виж още »

прясна и черна мъка като пръст от гроб пустота където няма никой разранена и грозна душа обърквам метафори за да разговарям с теб сега светът е пълен с изроди познати с променените си пози сега по...

виж още »

много ли пропускаме в безкрайните гонитби на следата като ловни хрътки душим по вечните въпроси наречени дори проклети от мъдреца и търсим отговори винаги във формите на облаците или в тъмносива...

виж още »

Когато заболи достатъчно, че да е трудно да си тръгнем, очите ти ще станат още по-големи. Ще се разширят зениците до пръсване и като ни опръска този дъжд, коритото ще се напълни. Кой те е научил да пр...

виж още »

Този град сам реши да се разкаже като дъжд. Но излъга – измислица е тропането по капчуците. Наместо това – едно обикновено хищно чудо, оголени са бърните, очите слепи. Челото изпоядено в топенето на...

виж още »