обърквам се от цялото безсмислие, което старателно прикривам от себе си. завивам го в есенни листа и чакам зимата на просветлението да дойде. изживях ли това лято или както през пролетта изкипяха ...

виж още »

гардеробът на баба и дядо още има остър дъх на нафталин а нафталинът надживява всяка смърт и е домът на тогавашното детство присвивам очи и поглеждам в тъмното вътре където съвсем ясно се вижда це...

виж още »

врабчетата, които се хранят с трохите на моята маса са невинни котката, която ги дебне също не е виновна всички следваме един закон, в който винаги някой друг е виновен. За автора: Денис Нуф е роден ...

виж още »

Единадесет преди обед е – време на обещания. Невинната тишина на утрото я няма, денят е потънал в приготовления, преди трескавият пумпал на нощта да погълне всичко. Което трябва, сега е на мястото с...

виж още »

в три без десет през нощта кучетата лаят цигарата ми може би ги притеснява тихото пукане на огънчето или внезапният пламък на кибритената клечка иска ми се да вярвам, че просто се радват на присъс...

виж още »