Познавам улиците по-добре от живота зад тези тежки врати –
от стаята долавям само смътни реплики, дребни произшествия,
рядко: смях.
От другата страна на леглото ни – друго легло, а близо до него: бебе.
Грях ли е да си представям какво е там?
Сънят ме увлича в лагуната на образите
и с детския плач попадам от другата страна на стената.
Всичко е каквото очаквам: майка, баща, дете.
Отивам до прозореца с надеждата да разбера повече:
една улична лампа диша над едър черен автомобил.
След малко автомобилът ще потегли, а лампата ще стане невидима.

За автора: Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а след това следва в магистърската програма „Преводач-редактор” в Софийския университет. Работи като редактор в медии, понастоящем – в организация с дейност в гражданския сектор. През есента на 2020 г. излезе първата ѝ стихосбирка „Човек с бинокъл“ (изд. “Арс”) под редакцията на Марин Бодаков и с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

e-mail: natyivanova@abv.bg