Трохи

Александър Хр. Христов

Памет

Септември – в черно е –
като смъртна присъда.
По време на разстрела
куршумите
пишат стихове.
Запролетява се
от изстрели.
Пише се – написано е.
Гробарят изнася
ръкописите
и докато копае,
повтаря:

“Само мъртвите
забравят
мъртъвците си,
докато ние,
ние ги носим
като кръстове.”

Диалог

Надвесвам се над гроба,
за да видя
кой лежи
в отворения ковчег
и на кого
говори
мъртвият.
Познавам го по гласа
и се питам
дали наистина е мъртъв –
дали помни,
както аз помня,
как търсеше пролука
в думите –
както огнегълтачите
събират пламъци,
както
хвърлящият ножове
избира мишена –
дали помни
пушека на парада,
докато стои,
изправен над мен
с лопата в ръка,
заключен
до точката на изказа,
изговорен,
погълнат и догорял,
чудя се –
защо не хвърля
от черната пръст,
пак ли забрави,
че не мога да стана
и сам
да се погреба.

Полет

Следвам птицата,
която лети,
докато не потръпне,
докато не отмалее.

Следвам светлината,
която прекосява
хоризонта,
за да се скрие
в дъжда.

Следвам капката,
която чака
в облака,
докато не посребрее,
докато не падне,

за да последва
птицата,
която потъва
в светлината,
за да угасне с нея,
и пак
да лети,
и пак да лети…

Трохи

Слънцето слиза
по своята стълба
в делника
като в стар сън.
Слънцето слиза –
откъсни си
от деня,
от хляба,
когато
залезите са ледени,
гладни
за сън –
като погледи
стъклени –
чупим ги,
чупим от себе си,
когато
чупим от кората
на времето
и слизаме
при слънцето
като трохи
при хляба.

За автора: Александър Христов е докторант по българска литература след Освобождението във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Завършил е “Българска филология” и “Литература и култура” (магистърска програма) в същия университет. Отличен е от Националния конкурс за поезия “Веселин Ханчев” (2014). Печели първа награда за поезия (2018), втора награда за критика (2017) и поощрение за белетристика (2016) от Националния литературен конкурс “Боян Пенев”. Носител е на наградата на Академическия съвет при ВТУ (2015) и на стипендията на Ректора (2017). Участва в научни конференции и сборници. Има публикации в “Кръстопът”, “Литературен вестник” и др. Член е на литературно-дискусионен клуб “Емилиян Станев”. Негови стихотворения са включени в първия том на антологията за съвременна българска поезия “Зоната” (2017) и в сб. “Протуберанси” (2017). Автор е на поетическата книга “Крайпътна обител” (2017), за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия “Христо Фотев” (2018).

E-mail: saaa6ooo@abv.bg