Обективна естетика

Николай Генов

насрещно време

Звуци отекват
в кухи уши;
вървим по варени
(в черепа)
травми:
и люпим се,
люпим се,
люпим се
(с дни)
забавени много;
на себе си
ранни.

Да имаше край – края да стигнем;
всяка кост
е игла от гръклян;
но още сме тук
(съвсем в невелик ден)
и вместо (и) тяло
сме само тамян.

***

Достатъчно дълго си чакал
по гарите на старата мания;
с никого не си говорил,
до никого не си стоял
и никого не си запомнил;
затворил си се вътре
зад мухъла на празното купе,
за да си допушиш сам близалките
в най-скучната компания,
която имаш
(себе си).

Закъде си я подхванал тази пишеща машина?
Защо си пооскубал щъркела на попа?
Откъде си ги заучил тези думи?

Всичко, казват, е наужким,
но ти не си разбрал
и май си се увлякал малко
(като повечето други).

Нищо.
Влакът ти и без това не бърза;
ще останем тук да се почудим.

ОБЕКТИВНА ЕСТЕТИКА

педя акъл
лакът уста

МОНОМНИТ

Избодох
от венеца му локумите
и скъсах всеки косъм на главата си;

отпивам от водата само думите,
останалото май че е предателство.

фрагмент 4

Разнесе се слух,
че някой бил превел
тайнството на скуките;

палячо без ръце
говорел си със глухите…

За автора: Николай Генов завършва ЕГ „Бертолт Брехт“ с немски и английски език през 2013 година. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 защитава магистърска теза по литературознание във Факултета по славянски филологии на тема „Виртуалното тяло при Сергей Лукяненко и Ърнест Клайн“. Същата година получава втора награда на Двадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Време, слово, свят“ и печели стипендията на фондация „Блага Димитрова“ за постижения в областта на литературата. Член е на екипа на списание „Филологически форум“. Научните му интереси са в областта на литературната теория, дигиталните медии и игрите.

E-mail: nk.genov@gmail.com