На 27 ноември (понеделник), от 18 ч. в Американския център към Столична библиотека ще се състои премиера на сборника „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“, том втори от двутомника „Америките ни“, осъществен в рамките на научния проект „Геопоетика: литература и география“ на Института за литература – БАН. Изданието е реализирано от Издателски център „Боян Пенев“ с финансовата подкрепа на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“.

Сборникът „Америките ни 2. САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“ събира главно текстове, представени на интердисциплинарната научна конференция „САЩ като културна метафора на модерността. Феноменът САЩ и българската култура и литература; българо-американски литературни отражения (ХХ–ХХІ век)“, провела се през декември 2014 г. в София като част от подпроекта „Америките ни“ в рамките на проекта „Геопоетика: литература и география“ (направление „Нова и съвременна българска литература“ на Института за литература – БАН), с ръководител проф. Пламен Антов. Томът включва и специално поръчани и написани за него статии, за да покрие възможно най-широк спектър от българо-американските културни отношения през ХХ и в началото на ХХІ в. Изданието е първият по своя мащаб широкоспектърен корпус с изследвания върху българо-американските културни отношения, които търсят взаимните рефлексии между Америка и България както в литературата и литературните преводи като преносители на етнокултурни и идеологически значения, така и в сфери като музиката, киното, театъра, изобразителното изкуство, философията. Томът включва изследвания на преподаватели в елитни университети в България, на специалисти от различни институти на БАН, както и на чуждестранни учени. Образът на Америка е изграден и чрез анкетно изследване, през погледа на най-младото поколение български студенти, учили и работили в САЩ по програмата „Work and travel USA“.

Сборникът „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX–XXI в.)“ е концептуализиран в отговор на нарастващата необходимост от теоретично осмисляне на отношенията между България и САЩ в актуален, но и в исторически план. Тематично са обхванати три големи периода: 1) от началото на века до Втората световна война, когато се състои основно българското усвояване на модерността и масовата култура, в немалка степен и през феномени, идещи от Съединените щати; 2) епохата на социализма и Студената война, в която протичат разнопосочни, отрицателни, но и положителни митологизации (анализирани най-вече във втория дял на сборника), и 3) след 1989 г., период на активен емигрантски интерес, включително и от страна на български писатели и интелектуалци – специфичен период на преоткриване на Америка в едно глобалистко преливане между емигрантско и родно.

В своята конструкция сборникът откроява няколко различни подстъпа към „феномена САЩ“, относително обособени в няколкото дяла, които го съставят.

Първият дял „AMEРИKA – ИДЕИ И МЕТАФОРИ“ разисква идеята за САЩ като специфична „културна метафора“ на Модерността в един по-широк, гео-културен, исторически и политически аспект. Изследвани са базисни черти на американската култура (като философския трансцендентализъм и прагматизма), отношението Америка–Европа, ролята на САЩ в съвременния глобален свят.

Вторият дял „РАКУРСИ НА ПРЕВОДИМОСТТА“ се съсредоточава върху българо-американските отношения в един широк социополитически аспект с акцент върху идеологическата конфронтация в епохата на Студената война – как двете литератури взаимно се четат и превеждат през този сложен период, както в широк идеологически смисъл, така и в буквален. Разгледани са няколко български образи в творби на американски автори, ролята на американската литература и английския език в творчеството на Гео Милев, специален акцент е срещата на Блага Димитрова с Джон Ъпдайк през 1964 г., която има не само литературни, но и сърдечни измерения.

Третият дял „ОБРАЗИ ОТ БЪДЕЩЕТО: МОРАЛНИ ДИЛЕМИ“ се връща към самото начало на българското „откриване“ на Америка още в края на ХІХ в., към класическия пътепис на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ (1894), чрез който България открива самата Модерност и който форматира представата на България за Америка през целия XX век в българската литература (по думите на съставителя Пламен Антов); текстовете разискват образа на САЩ в различни български пътеписи, писма и художествени творби през ХХ век.

Четвъртият дял „СОЦИОКУЛТУРНИ ОТРАЖЕНИЯ“ разглежда взаимните българо-американски и американо-български контакти и отражения през ХХ век в други социокултурни области. За пръв път е представено цялостно делото на Рувим Маркъм за запознаването на американците с България (1920-те), първите ефекти на американската масова култура в България в междувоенния период, навлизането на джаза. Проследена е и реализацията на българските художници, живели и работили в САЩ.

Акцентът в последния Пети дял „ХХІ ВЕК: БЪДЕЩЕТО КАТО НАСТОЯЩЕ“ е върху най-актуалните контакти и взаимни отражения между двете култури от 90-те години на ХХ и началото на ХХІ век. Вниманието на изследователите се фокусира върху това, как образът на САЩ присъства в най-младата българска литература (в белетристиката на Алек Попов и Георги Господинов, в поезията на Илко Димитров и Иван Христов).

Сред авторите на сборника са и Фулбрайт-стипендианти като проф. д.н. Албена Бакрачева (НБУ), както и американски учени и преподаватели в американски университети, американисти от други чуждестранни университети: проф. Уорд Бригс (University of South Carolina, САЩ), проф. Никита Нанков (Indiana University, Блумингтън, САЩ), проф. Биляна Дойчинович (Белградски университет, Сърбия).

Някои от статиите са илюстрирани със снимки, почти всички от които се публикуват за първи път.

Томът и проектът, в рамките на който е осъществен, ще бъдат представени от доц. Елка Трайкова, проф. Михаил Неделчев и доц. Александра Антонова. Гости на събитието ще бъдат официални лица от посолството на САЩ в София и представители на Програма „Фулбрайт“.