Асоциацията на словенските литературни преводачи награждава професор Людмил Димитров с наградата на името на големия словенски преводач Янко Лаврин – най-престижното признание за превод в Словения. Отличието се дава на българския учен за неговата преводаческа дейност и естетическо съвършенство, за конструктивната му посредническа роля между словенската и българската култура. Професор Людмил Димитров е първият български преводач, който получава наградата.

Професор Людмил Димитров е преводач от словенски на книгите „Рапсодии на българския гуслар” (2016, съвместно с Иван Димитров) на Антон Ашкерц, „Еротика” (2016) на Иван Цанкар, „Наблюдателят” (2015) на Евалд Флисар, „Дебнейки Годо. Пет съвременни словенски пиеси” (2014), „За какво говорим. Словенска кратка проза 1990-2004” (2013, съвместно с Ева Шпрагер), „Тази нощ я видях” (2013) на Драго Янчар, „Единственият обитател на камъка” (2011) на Алеш Щегер.

Той е съставител и преводач на словенски на два тома „Antologije bolgarske knijževnosti” („Антология на българската литература”, 2008, 2009), на двуезичния поетичен сборник „Морето. Петнайсет български поети. Morje. Petnajst bolgarskih pesnikov” (2007), преводач на словенски на поетична книга на Румен Леонидов  „Z vrha jezika” (2009). Съавтор е на „Българско-словенски и словенско-български разговорник” (2010).

Професор Димитров е преводач на български и на словенски на редица художествени произведения, публикувани в литературната периодика. Той е автор и преводач на множество литературноисторически изследвания и критически текстове върху  диалога между българската и словенската култура.

Поздравления от името на екипа на Международния филологически форум!