Утопия

Виолета Стефанова

Утопия

Когато идеш
до ръба на света,
ще видиш зайци,
синове на лисици.
Може би малко
зелена трева,
лошите книги,
стрити на трици.
Мен – да танцувам
свободна и малка
някъде там във
виолетова рокля.
Казваш, че кръгла
била е земята.
Аз пък ти казвам
ръба – че го помня.

Хайде

Момчето
ритна топката,
старецът
ритна котката…
Много
ритнаха камбаните,
докато други
ритваха диваните –
винаги
с малкото
пръстче на крака.
А аз изпитвам
постоянно желание
да се изритам
от света…

Акварел

Бялото куче
води жълтото момче
към морето
и всичко
става зелено.
Такава случка
е като дете
което
от сърце обичаш,
макар да е осиновено.

***

Живеем в клетки, дръж ме за ръка –
не вярвам, че са щит срещу чудовища,
в ъглите стенат стари телеса,
по пода са озъбени стотици ножове.
Не виждам в тъмното дали си звяр,
но страшно ми харесва топлината ти.
Решетките студени са товар,
през зъбите засмукал вятъра.
Оттатък лавандула пуска дъх,
със който да измъчи до предела
отчаяната нужда в свят такъв
да имам повече, отколкото ще взема.
Живеем ли? Това е груб въпрос,
дрънчащ безумно в железата.
Към отговора винаги се тръгва бос
и винаги готов да се простиш с краката….

За автора: Виолета Стефанова (А Лиса) е родена в град Велинград, където завършва средното си образование и започва да пише от съвсем малка. Публикувана е в периодичния печат, в няколко сборни стихосбирки, награждавана е от Ротари клуб, печелила е национални и други конкурси. Изучава българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“, пише поезия и проза, рисува и мечтае някой ден всичките и занимания да се обединят в създаването на дългометражни филми.

E-mail: v.zlatareva30@gmail.com