Втори международен филологически форум
Между 17-ти и 20-ти ноември 2016 г. в залите на Софийския университет „Свети Климент Охридски” за втори път се проведе Международният филологически форум за студенти и докторанти, организиран от екип на Факултета по Славянски филологии, включващ гл. ас. д-р Венета Савова, гл. ас. д-р Надежда Стоянова, доц. д-р Владислав Миланов и др. Второто издание на Форума се очерта като академично събитие с рядка за българските стандарти мащабност: то продължи три дена, през които участие взеха 220 участници от 20 различни държави. В този смисъл съвсем уместна би била констатацията, че мероприятието оправда името си и действително доби международни мащаби. Между заседанията на отделните секции, чийто тематичен регистър практически покриваше всички зони на съвременно филологическо знание, като част от Форума се проведоха разнообразни литературни събития като открития разговор с писателката Теодора Димова или представянето на превода на „Еротика” от словенския класик Иван Цанкар. По този начин начинанието напускаше ограниченията на университетско-научната област и се превръщаше в цялостна платформа за разгръщането и развитието на българската културна и литературна общественост.
Академичната значимост на тридневните четения е безспорна и може да се разгледа в множество посоки. Самото повторение на Форума доказа солидността и надеждността му като място за изява на младите изследователи от всички области на филологическата наука. Форматът на Форума включваше интензивни дискусии с равното участие на студенти, докторанти и университетски преподаватели, чрез което се компенсираха някои от съществените липси на българското висше образование. Интерактивната атмосфера на конферентните заседания не само зададе продуктивен диалогичен еталон, но и препотвърди – наред с големия международен интерес към събитието, – актуалността и необходимостта на филологическите дисциплини като пълноправна част от интердисциплинарната структура на съвременната хуманитаристика. Форумът бе демонстрация за това, че диалогично-комуникационното взаимодействие между различните филологически школи, различните филологически дисциплини и различните равнища на академичната йерархия все още е изпълнено със съзидателен потенциал за градежа на непредвидими нови идеи, родени в духа на равногласие, но и на почтителност към разногласието. Затова и значението на Втория Международен филологически форум не би трябвало да се осмисля единствено като подпомагане на инициативността и академичния стремеж на студентско-докторантската общност, но и като едно от доказателствата на продължаващото и устояващо, макар и нелесно, развитие на филологическия проект в България.