Когато заболи достатъчно,
че да е трудно да си тръгнем,
очите ти ще станат още по-големи.
Ще се разширят зениците до пръсване
и като ни опръска този дъжд,
коритото ще се напълни.

Кой те е научил да прекъсваш
с бентове жестокото течение? –
Камък върху камък, върху камък.
Сила върху сила, върху мъж,
врязал се в реката на живота си статично.

Пак си се изнизал като дух от лудостта си.
Сядай тук в кръга до мен на пясъка,
за да видим в пълния му блясък
всичко, дето пари твърде лично. –
Гледай как спасяваш с умиление
тези хищни рибки от удавяне,
за да си ги сготвиш и да хвърлиш
острите им кости зад стената.
Виждаш ли ме – там, самозабравена
в някакво ненужно изцеление
с камъка на гръб извън реката.

Смеем се един през друг на приливи и отливи
колко надалеч и без това сме се разлели
за пореден страшен път встрани от вярната посока.
Агонията винаги започва като порив
за щастие, което все прилича на измислица.
А пясъкът оставя духовете прежаднели –
свършват ни секундите за поглед отвисоко.

Тук ще бъда много малко – колкото за рамо.
Нищо че са още твърде хилави ръцете ни.
Хубава е тази кратка сила на опората.
Давай на един дъх – камък изпод камък.
Тук си да се сбиеш временно с умората ми.
Тук ще постоим един до друг, за да усетим
силния попътен равен дъх на тишината,
след която времето прилича на завинаги.
Кратки и сами един до друг – да се подсетим:
слязохме отгоре да събаряме стената.

Слязохме дотук, за да се вливаме в морето
и за да подслаждаме по пътя си водата му.
Стой секунда още да починем.

---

За автора: Кристина Станкова е родена и научена да скача на ластик и локва в град Провадия. Гимназиалните си години е прекарала в писане на домашни по испански и неуспешни опити за спазване на правилата в едно варненско общежитие. Студентските – в също толкова успешни опити да разбере защо столицата ни е София. В заетото си време работи с малки деца и пише дипломна работа върху философски текстове. В свободното се опитва да пораства без насилие и да пуска всичките си „философии“ да си отиват недописани. Пише, за да казва на света неща, които знае от себе си и на себе си – неща, които знае от света. И в най-добрия случай ги слива. В най-лошия оставя това за по-лоши случаи.

e-mail: kristina.k.stankova@gmail.com