Този град сам реши да се разкаже като дъжд.
Но излъга –
измислица е тропането по капчуците.

Наместо това – едно обикновено хищно чудо,
оголени са бърните, очите слепи.
Челото изпоядено в топенето на снеговете
(надничат зад решетките на черепа
разсечените възли на кварталите).

Заклещена в небето, пролетта
виси на бял конец от обещания.
Ръцете й са хладни само,
ръцете й минават да погалят,
притварят клепките на снощните ни страхове,
оплитат случването на малките ни влюбвания – ще траят
чак до юли, в пет следобед.

Градът въздъхва,
размърдва си опашката и скача пак във себе си.

---

За автора: Теодора Лалова е родена през 1992 г. Завършва право (2016) в СУ “Св. Климент Охридски” и магистратура “Международно и европейско бизнес право” (2018) в Льовен, Белгия. Понастоящем е докторант в Католическия университет на Льовен. Нейни стихотворения са публикувани на български и на английски език в “Кръстопът”, “Литературен вестник”, „Литернет“, “Кадър 25”, “Литературен клуб”, “Porridge magazine”, “Re-side” и др. Сред авторите е на “The Circle 19: a Brussels Anthology” (IDLE TIME PRESS, LLC, 2019) и “Антология за съвременна българска поезия. Том 1: Зоната” (АРС-Благоевград, 2017). През 2016 г. е удостоена с Голямата награда за поезия на Десетия национален литературен конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“, както и с втора награда в XXXIII издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Лауреат е на Националната награда „На слънце време” за впечатляващ дебют в поезията на автор, неиздал първа книга, и неин носител за 2016 година.

e-mail: thea.lalova@gmail.com