Елка Петрова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

 

Петър Петров

„Петров и Партньори“ ООД, гр. Сливен, България

 

Езиковата картина на света е изразител на национално-културните разбирания и мироглед, които са текстово съхранени. В тази насока матрицата на Бостънската консултантска група може да бъде разгледана през призмата на фабулата в разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“.

Ключови думи: езикова картина на света, мироглед, Матрицата на Бостънската консултантска група.

Тhe language picture of the world is an expression of national, cultural and individual perceptions and worldview that are stored in а text. This paper illustrates how, according to the language picture of the world, Growth-share matrix can be viewed through the prism of the story of  Nikolay Haytov „Kogato svetat si sabuvashe poturite“.

Key words: lаnguage picture of the world, worldview, Growth–share matrix.

I. Въведение

Мисленето и мирогледът, обусловени от културата и от начина на възприемане на действителността от отделните езикови общности, са обект на множество изследвания от различни области на научното познание като психология, културология, епистемология, философия и лингвистика. В научната литература като ключови са се наложили понятията „картина на света“ и „езикова картина на света“, чиито същност и граници са център на проучванията в областта на хуманитаристиката. Представителите на всяко едно направление от посочените научни сфери  интерпретират по различен начин обхвата на посочените понятия въз основа на своите индивидуални научни интереси и поставените цели, като може да се приеме, че отделните учени със своите разработки допълват съдържанието на тези две понятия с нови отличаващи се елементи. По отношение на лингвистиката понятието „езиковата картина на света“ се разглежда като фиксираната в даден език специфична схема, по която се усвоява действителността, а езикът се приема за медиум, отправна точка, която определя възприемането и опознаването на света и в известна степен налага формите на поведението и културата на езиковите общества. Езиковата картина на света е изразител на национално-културните и индивидуални разбирания и мирогледа, които са текстово съхранени и отразени на фонетично, морфологично и лексикално ниво. В тази насока, предвид същността на езиковата картина на света, Матрицата на Бостънската консултантска група (BCG) може да бъде съотнесена и разгледана през призмата на фабулата в разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“.

Целта на настоящия доклад е, след като накратко се представят същността и възгледите, отнасящи се до понятието „езикова картина на света“, както и детерминантите на Матрицата на BCG, да се покаже в практически аспект тяхното приложение. С оглед постигането на посочената цел практическите аспекти на езиковата картина на света, съотнесени към BSG, ще бъдат разгледани през призмата на разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“.

II. Езикова картина на света и Матрицата на Бостънската консултантска група

2.1. Понятието „езикова картина на света“.  Идеите на германския езиковед Вилхелм фон Хумболт за езика, като въплъщение на духа на народа и като неразделна част от човешката култура, както и като важен елемент, тясно преплетен с духовното развитие на човечеството, са развити от представителите на неохумболтианството. Приеманият за основоположник на неохумболтианството немски изследовател и езиковед Лео Вайсгербер въвежда в науката понятието „езикова  картина на света“. Първоначално Вайсгербер изяснява особеностите на понятието „картината на света“, а в последствие и какво е мястото на езика спрямо нея. Основна за концепцията на Вайсгербер е идеята, че майчиният/родният език е отправна точка, която направлява вниманието ни, налага формите на ежедневното ни поведение и предполага специфични за носителите на езика нагласа, мислене, перспектива, отношение и възприемане на заобикалящия човека свят. Според Вайсгербер  начинът на мислене на даден народ се определя от присъщия му език, като всички представи на народа за действителността са фиксирани в езика. Езикът позволява на човека да  обедини целия жизнен опит в единна картина на света. Езиковата картина на света, от една страна, е система, която дефинира своеобразната култура и манталитета на езиковата общност (определяща съществуването и функционирането на самия език), а от друга страна, е следствие от етническото развитие на групата и на езика и е показател  на този прогрес.

Приемаме мнението на руския лингвист Корнилов, че с  цел да онагледи и поясни своята концепция Вайсгербер  умело сравнява  същността на езиковата картина на света с образа на звездното небе и неговото формално сегментиране – поради  огромния брой небесни явления само най-ярките звезди получават наименования, но когато духовно бъдат овладени всички останали, идва необходимостта от  оптимизиране на този избор. Така с течение на времето звездите от звездното небе се обединяват в групи, като отделните звезди от тази картина се придържат една към друга благодарение на факта, че вече са въплътени в езиковата класификация, с помощта на която се подрежда нощното небе.  Подразбира се, че при определените народи тази класификация на звездното небе се осъществява по различни начини (Корнилов 2003: 91).

Същностните характеристики и обхватът на понятието „езикова картина на света“, представени в трудовете на Вайсгербер, се превръщат в център и основа на последващи анализи и изследвания и в съвремието успешно се прилагат към различни области на познанието.

2.2. Кратък преглед на съществуващите изследвания.  В лингвистичната науката се наблюдава тенденция към съсредоточаване на изследователския интерес към изясняването на отношенията между човека, културата, начина на мислене и възприемане на  света и ролята и мястото на езика в тази картина. В тази насока могат да се посочат трудовете на редица учени и  изследователи като Ю.Д. Апресян, С.Г. Воркачов, Е.И. Зиновиева, Г.Д. Гачев, В. А. Маслов, Н.И. Друзина и др. Възгледите на част от тях са:

Е.С. Серебренников, В.И. Кубрякова, Т.И. Воронцова. В трудовете на тези изследователи  е заложена тезата, че езиковата картина на света отразява колективното мислене и национално-културното самосъзнание, т.е езикът и културата са неразривно свързани. Различните езикови модели служат като страничен източник на познания, като осмислят реалността и допълват нашата обща картина от знания. Езиковият аспект играе решаваща роля в представянето на отделни национални култури в различни видове текст (Воронцова 2003; Серебренников, Кубрякова 1988).

Генадий Колшански. В своето изследване – „Объективная картина мира в познании и языке“[1], аргументира твърдението, че езиковата картина на света се явява отражение на познавателната активност на различните групи от хора, като е обусловена от  исторически, географски, културни и други фактори в рамките на един свят. Езикът според Колшански служи като инструмент за консолидиране на всички мисловни дейности, които са неразривно свързани с практическата човешка дейност. Колшански разглежда и определената от него „езиково-мисловна картина на света“. В този случай  ролята на човешкия фактор не е да създаде езикова картина на света, а да създаде език като средство за изразяване на мисълта в биологичната филогенеза (Колшански 2005).

Варвара Шириносова. В своя труд – „Национально-культурная специфика языковой картины мира австралийских баллад”[2], руската изследователка посочва, че  езиковата картина на света е изразител на националните и културните виждания и мироглед,  които могат да бъдат детайлно изучавани благодарение на факта, че са съхранени и отразени в различните текстове. Изучаването на езиковата картина на света чрез писменото творчество дава възможност да се опише и разбере начинът на възприемане на действителността от дадения народ (Шириносова 2014).

Направеното представяне на възгледите на посочените учени води до извода, че интересът към същността на понятието „езикова картина на света“ и неговият обхват нараства. Научните текстове стават все по-концентрирани, специфични, детайлни, допълващи се. Наблюдава се тенденция и към все по-мултидисциплинарни изследвания, които съчетават постулатите на философия, педагогика, психология, литература и аргументират, и показват практическото приложение на идеите на неохумболтианството.

2.3. Матрицата на Бостънската консултантска група – същност. Матрицата на Бостънската консултантска група (BCG) представлява аналитичен модел, изведен по емпиричен път в началото на 70-те години на XX век, който определя функционалната зависимост на паричните потоци, генерирани от дадена компания (чрез продажбите на определени продукти), с темпа на ръст на пазара и пазарния дял, който тя заема. За онагледяване на зависимостта между относителния дял и темпа на растеж на отделните групи продукти е съставена четириквадратна матрица, с помощта на която може да се прогнозира стратегическото развитие на всеки бизнес (Грант 2008: 469 – 471) (вж. Фигура 1).

Фигура 1. Матрица на BCG[3]

	Пазарен дял
Ръст на пазара	Висок	Висок	Нисък
		Продукти „Звезди“. Продукти, изискващи големи инвестиции, но носещи висок доход.	Продукти „Въпросителни“. Продукти, заемащи малък пазарен дял на бързо разрастващи се пазари. Тези продукти могат да се превърнат в „Звезди“.
	Нисък	Продукти „Дойни крави“. Продукти, неизискващи големи инвестиции и носещи висок доход.	Продукти „Кучета“. Продукти с необещаващо бъдеще, ниски източници на доходи, неформиращи печалби.

Специфична характеристика на Матрицата на BCG е, че отделните видове продукти, както и тяхното пазарно позициониране, е илюстрирано посредством именуването им като „Кучета“, „Дойни крави“, „Звезди“ и „Въпросителни“. Икономическата логика предвижда различни варианти на трансформация на така назованите продукти един към друг в зависимост от техния пазарен успех или провал. В тази насока може да се посочи, че „Звездите“ се превръщат в „Дойни крави“, а „Въпросителните“ могат да „излязат“ от пазара.

III. Приложение на езиковата картина на света и Матрицата на Бостънската консултантска група

3.1. Приложение на Матрицата на Бостънската консултантска група към разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“. От гледна точка на представената по-горе илюстрация на Матрицата на BCG следва да се отбележи, че в разказа на Николай Хайтов – „Когато светът си събуваше потурите“, са налични и четирите продуктови групи:

• Папуците (кундурите) – Продукти, които носят достатъчно приходи, за да поддържат съществуването си, но имат необещаващо бъдеще. Съпоставени към Матрицата на BCG тези продукти са аналог на „Кучетата“.

Взех пари назаем, купих нова машина „Сингер“, нови калъпи, гьонове, мешин и подкарах занаята. Направих папуци всякакви: моралицки, еминии, салджицки, тулумбаджицки, черни, бели, червени, едновърхи и с два върха, с фатало и без фатало, и ги навързах на шарени вързаници пред дюкянчето, та кой как мине — забляваше се да гледа… Едни гледаха, други купуваха и работата май потегли (Хайтов 1967: 40).

• Обувките – Продукти, които не изискват  големи инвестиции и носят висок доход. Спрямо Матрицата на BCG тези продукти са аналог на „Дойните крави“.

[…]И не разбрах защо хората се нахвърлиха на обувките. По-хубави ли беха? Не! Къде може да се сравняват обувките с папуците! Да беха по-евтини от папуците — не! Беха дори по-скъпи и пак надвиха тия пущини обувки на папуците (Хайтов 1967: 38).

• Гумените цървули („Бакиш“) – Продукти, изискващи големи инвестиции, но носещи висок доход. Те отговарят на „Звездите“ в Матрицата на BCG.

[…] — Оди, Коста, на пазара, чудо да видиш! Гумени цървули на сергия. Без пари!

Секна ме нещо под лъжичката. Оставих чуковете и отидох. Наро-од! Не може да се мине, струпал се около една сергия, накамарена догоре с цървули. Взех един цървул, обърнах го и прочетох на табана: „Бакиш“! — гумена фабрика и тъй нататък (Хайтов 1967:39).

• Бирата („Ледена бира – офицерска!“) – Продукти, заемащи малък пазарен дял на бързо разрастващите се пазари. В разказа на Хайтов по аналогия с Матрицата на BCG те се превръщат в „Звезди“ (за да реализира инвестицията в този продукт, Коста иска от баща си своя дял от „голямата градина“, за да го продаде) (вж. Фигура 2).

[…] Викам си: „Това е бира!“ Бях чул, че се е появило такова някакво питие, ама какво е — не бях го нито виждал, нито пък опитвал. Та ти казвам, пият офицерите и тракат халбите, а пък аз ги наблюдавам. […] Че като се нарои един народ! Олеле, мале! Народът, като се юрне, не можеш да го спреш. Ама че бирата била горчива! Нищо, баламите ги не стряска“ (Хайтов 1967: 45).

Фигура 2[4]. Елементи на Матрицата на BCG в разказа

„Когато светът си събуваше потурите“

	Пазарен дял
Ръст на пазара	Висок	Висок	Нисък
		Продукти „Звезди“ = Гумени цървули („Бакиш“)	Продукти „Въпросителни“ = Бира („Ледена бира – офицерска!“)
	Нисък	Продукти „Дойни крави“ = Обувки	Продукти „Кучета“ = Папуци (Кундури)

 

3.2. Езиковата картина на света, съотнесена към Матрицата на BCG през призмата на разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“. Както вече беше споменато, идеите на неохумболтианството  продължават да бъдат развивани от представители на различни научни направления и да са център на проучвания и анализи в много области на познанието. В тази насока биха могли да се дадат определени примери за практическото приложение на същността на разглежданите идеи и те да бъдат аргументирани. За постигането на целта на настоящето изследване идеята за езиковата картина на света е съотнесена към Матрицата на BCG и е разгледана през призмата на разказа на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“[5].

Разказът на Николай Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“  представя картина на българския бит и култура – автентичното изобразяване на българската действителност предполага използването на специфичен език. Езикът, на който е написана творбата на Хайтов, е наситен с голям брой фразеологизми („душицата извади“, „в кърпа ми е“, „кълцам […]на кайма“ и др.), изрази („на пъпа на града”, „танто за танто, „правя метани” и др.) и изказвания („Гледай го по папуците и всичко ти е ясno: кой на колко е години, колко му е акълът.. “.), които са показателни за начина на мислене и възприемане на света. В тази насока съотнасянето на икономическата терминология към използваната типична лексика, която е част от българската езиковата картина, т.е разглеждането на една появила се в англоезичния свят матрица през призмата на българския език, според нас ще доведе до нейното (на Матрицата на BCG) много по-лесно разбиране и ще я направи значително по-достъпна за българския читател. Потвърждение на изложеното твърдение е фактът, че същността на понятието „езикова картина на света“ предполага специфично усвояване на действителността, определен начин на мислене от носителите на различни езици, а това от своя страна е ясно онагледено от посоченото приложение на икономическия модел, въведен в световната икономика от BCG. Допълнителен аргумент е присъствието на образа на кучето като елемент за онагледяване в разглежданата икономическа матрица и мястото му в мирогледа на англоезичните народи. Наличието на образа на кучето във фразеологизмите и сравненията, присъщи за езика на англоговорящите, е показателно, защото  този образ заема особено място в начина, по който англоговорящото население  усвоява действителността. Пример в тази насока са изрази като – „raining cats and dogs“[6], „dogs doesn’t eat dogs“ [7], „a dog’life[8]“, „аs hungry as a dog[9]“ и др. Допълнителна аргументация в тази насока може да бъде изведена и за останалите елементи, които присъстват в разглежданата икономическа матрица (кравите, звездите). Смятаме, че всяка една от детерминиращите Матрицата на BCG характеристики е специфична и отразява част от присъщия начин на мислене на англоговорящите, който от своя страна изгражда тяхната езикова картина на света. В тази насока според нас не е случаен фактът, че Брус Хендерсен – създателят на матрицата, е избрал точно тези образи за онагледяване на своя модел. В продължение на тази логика биха могли да се посочат и примери от българския език за мястото на галошите (срв. „тъп като галош“), кебапчетата, потурите, чепиците (срв. „той е чепик“). Допълнително свидетелство  са изследванията на лингвистите, приемащи, че част от езиковата картина на света са фразиологизмите и устойчивите сравнения, а също така и фактът, че чрез всеки художествен текст се отразява и съхранява езиковата картина на дадена езикова общност.

Предвид същността на понятието „езикова картина на света“ развитият пример за нейното използване при Матрицата на BCG през призмата на разказа на Хайтов според нас може да бъде приложен и към други икономически модели, чието разбиране е трудно или недостъпно за българския читател. Пречупването през призмата на българската езикова картина на света с цел по-лесно разбиране на даден модел е практическо приложение на идеите на неохумболтианството.

IV. Заключение

От анализирането на същността на понятието „езикова картина на света“ и  съотнасянето  му към Матрицата на BCG през призмата на разказа на Хайтов „Когато светът си събуваше потурите“  биха могли да се направят следните изводи:

Първо. Понятието „езикова картина на света“ представлява интерес за изследователите от различни области на знанието и това води до разширяването на неговия обхват и същност.  Същността на понятието позволява практическото прилагане на идеите на неохумболтианството  и аргументира идеята за възможността  за съотнасянето на различни науки.

Второ. Идеите за езиковата картина на света обосновават тезата, че един икономически модел, който е възникнал в чуждоезикова среда, ще бъде по-лесно осмислен и прилаган от българския читател, ако се съотнесе и обясни чрез пример от българската езикова картина на света.

Представеният начин за съотнасяне на един чужд икономически модел към българската действителност, обусловен от идеите за езиковата картина на света, според нас може да се приложи и в други области на знанието.

 

Библиография

Вайсгербер 1993: Вайсгербер, Й.Л. Родной язык и формирование духа. Язык и философия. Перев. О.И. Радченко. Москва, 1993.

Воронцова 2003: Воронцова, Т.И. Текст баллады. Языковая картина мира (на материале английских и шотландских баллад). СПб. : ИВЭСЭП, филиал в г. Хабаровске 2004.

Грант 2008: Грант, Р. Современный стратегический анализ. Москва: Питер, 2008.

Колшански 2005: Колшанский, Г.В. Объективная картина мира в познании и языке. Москва: Едиториал УРСС, 2005.

Корнилов 2003: Корнилов, О.А. Языковые картины мира как производные национальных менталитетов. Москва: ЧеРо, 2003.

Серебренников, Кубрякова 1988: Серебренников, Б. А., Е.С. Кубрякова, В.И. Постовалова. Роль человеческого фактора в языке. Язык и картина мира. Москва: Наука, 1988.

Хайтов 1989: Хайтов, Н.  Когато светът си събуваше потурите // Диви разкази. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989.

Широносова 2014: Широносова, В.С. Национально-культурная специфика языковой картины мира австралийских баллад. СПб., 2014.

 

[1] Обективната картина на света в познанието и езика – превод мой – Е.П.

[2]Национално-културна специфика на езиковата картина на света в австралийските балади – превод мой – Е.П.

[3] Фигурата е създадена от авторите на настоящия доклад.

[4]Фигурата е създадена от авторите на настоящия доклад.

[5]Правим уточнението, че този текст е конкретен пример, който е избран за онагледяване на идеята и постигане на целта на настоящето изследване. Текстът е избран и поради факта, че в него много ясно се откроява всеки един от елементите на Матрицата на BCG. Възможни са и редица други примери, които да потвърдят възможността за съчетаване на идеите и практическото приложение на филологическите науки с икономическата тематика.

[6]Българският аналог е „вали из ведро“.

[7] Българският аналог е „гарван гарвану око не вади“

[8]Използва се за лесен, безгрижен живот.

[9] Използва се за  много гладен човек  – гладен като куче.

За авторите

Елка Петрова Петрова е студентка във II курс, специалност „Славистика“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, град Пловдив, България. Интересите й са в областта на лингвистиката и фолклора.

Е-mail: elka.petroff@gmail.com

Петър Петров Петров е магистър по счетоводство. Специализирал е финансов и кредитен анализ по програми на Manchester Business School и Institute for Financial Services London. Научните му интереси са в областта на управлението на оборотния капитал и ликвидността на предприятието.

Е-mail:ppetrov@petrovbg.com.