Някои названия на храни в говора на село Долен, Златоградско | Международен филологически форум
su.forum.students@gmail.comСп. "Филологически форум" - хуманитарно списание за млади изследователи на Факултета по славянски филологии е вече в CEEOL!

Някои названия на храни в говора на село Долен, Златоградско

Posted in: Библиотека, Езикови картини и тезауруси Started by

Някои названия на храни в говора на село Долен, Златоградско

Кремена Дюлгерова-Узунова

Институт за Български език „Проф. Любомир Андрейчин”, БАН

 

Настоящата статия изследва някои названия на храни от всекидневната кулинарна лексика в с. Долен, Златоградско[1]. Анализират се фонетични, номинативни (терминологични) и семантични диалектизми. Използва се диалектен материал от интервюта, проведени с представители на местното население. Прави се съпоставка на лексеми и словосъчетания от диалекта на селището с лексеми от други рупски диалекти, както и диалекти от други области. Направените изводи в изследването разкриват своеобразието на говора.

Ключови думи: лексикология, названия на храни, семантика, фонетика (на названията).

This paper examines some names of foods from the daily culinary vocal bulgary in the village of Dolen, Zlatograd region. Phonetic, nominative (terminological) and semantic dialectal words have been analysed. Dialectal material from interviews conducted with representatives of the local population has been used. А comparison of lexemes and collocations from the dialect of the settlement with lexemes from other Rup dialects, as well as dialects from other regions, has been made. The conclusions drawn in the study reveal the peculiarity of the dialect.

Key words: lexicology, names of foods, semantics, phonetics (of the names).

Целта на настоящата статия е да представи и анализира някои названия на храни от всекидневната кулинарна лексика, като проследи номинационните признаци, на базата на които се мотивират названията. Обект на внимание са номинативните (терминологични) диалектни названия, фонетичните варианти на общобългарските названия,  както и някои семантични диалектни названия (вж. Стойков 1993: 314-317).

При анализа на лексиката се отделя внимание на мотивационните признаци – семантичният признак във вътрешната форма на думата (Радева 1982: 62; Радева 2017: 96-100), отделя се внимание и на лексемите с фонетични особености, които представляват фонетика на отделната дума. Според признака, залегнал в основата на номинацията, лексемите се разпределят в лексико-семантични подгрупи. От така формулираната цел  произтичат следните задачи: 1. Представяне и класификация на лексемите в четири подгрупи по тематични признаци. В тези тематични подгрупи се посочват типовете диалектни думи: общобългарска лексика, думи от домашен произход, думи от чужд произход; 2. Открояване на диалектните названия, които се различават само по фонетичен облик. От тях се отделят случаите, които представляват фонетика на отделната дума – фонетични особености, които представят нерегулярни фонетични изменения;3.Изследване на номинативните (терминологични) и семантични диалектни названия; 4. Извършване семантичен анализ на лексикалните единици, разглеждат се семантичните отношения в групата; 5. При съпоставяне на лексемите от говора на с. Долен, Златоградско с рупските диалекти и с общобългарската лексика се открояват специфични лексеми за този говор.

Според мотивационните признаци лексиката за названия на храни от говора на село Долен, Златоградско е класифицирана в четири основни подгрупи:

  • названия, мотивирани според времето на хранене;
  • названия, мотивирани според продуктите,от които те се приготвят;
  • названия, мотивирани според начина на приготвяне;
  • названия, с неясна от съвременна гледна точка мотивация.

Общо название на храна

Като общо название със значение ‘храна’ в говора е отбелязана лексемата йàден’е, йàдиу ‘храна’.  Йàдeнесу гу клàвъме на синùйъсъ. Мотивацията на названието е свързана с глагола ям при еднаквост на основния семантичен признак с общобългарската дума ядене срв. в Български тълковен речник (БТР) 1. Поглъщане на храна; хранене; 2. Храна, ядиво (БТР 1994: 1091). Както личи от примера при употребата на думата се проявява наличие на троен показателен член, характерно за Родопските говори (Каневска-Николова 2006: 3-20). Такава лексема е отбелязана и в други рупски диалекти: йàдево, йàдиу (Антонова-Василева, Митринов 2011: 354), йèдение (Митринов 2011: 150), йàденк’е  – Девинско (Стойков 1993: 281).

  1. Названия на храната според времето на хранене

1.1 Название за сутрешно яденесъбàлахинкъ ‘сутрешна закуска’ < мотивирано от название със значение ‘сутрин’ събàлахин ‘времето сутрин’. Лексемата спада към номинативните (терминологични) диалектни названия, като при това се проявява с различни фонетични варианти в говорите. Подобни фонетични и словообразувателни варианти се срещат и при Митринов сабàхлък‘сутрешна закуска’. Названието е характерно и за други родопски говори сабàхлен – сабàлайн  и др.нареч. ‘сутрин’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 273). Със същото значение е отбелязана лексема прòг’ума – Ропката (Керемидчиева 1993: 341), прòгима ‘сутрешно ядене’ (Митринов 2011: 150).

1.2 Название за хранене на обяд – плъннùнъ ‘обедно хранене; храната на обяд’ <плъднùнъ ‘времето по обяд’. Клàлъ съм плъннùнъ нъ сòбънъ. Плъднùнъ е стàналу вèче. Номинацията на названието тук е мотивирана от времето, когато се яде на обяд или пладне. Думата плъднùнъ е терминологично диалектно название, срв. и в Български етимологичен речник  (БЕР) – планùна диал. ‘обяд, почивка на обяд’ (БЕР, Т.V, 1996: 302-303). По данни на Българския диалектен атлас, Обобщаващ том (БДА, ОТ), названието пладнùна е разпространено сред родопските говори (БДА,ОТ, 2001: к. № Л-20). То е отбелязано и в говора на Ропката пладнùна ж. ‘времето в 12 часа на обед’  (Керемидчиева 1993: 341); планùна плад’нùна‘обяд; храна за обяд’ (Митринов 2011: 150); пладнùна ‘обедно време’, ‘обяд, пладне’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 240).

1.3 Название за следобедна закуска – икùндийъ, йкиндùйз ‘следобед’. Пу икùндийз ходùме дъ метàме нъ хъйвàнене. Лексемата е заемка от турски произход, която се среща с различни фонетични варианти и в други говори: йкиндùйе – срв. БДА, част втора, Югоизточна България, карта № 213; както и в Българския етимологичен речник е отбелязана също лексемата икùндия със същото значение (БЕР, Т.II, 1979: 62); икиндùйê (Антонова-Василева, Митринов 2011: 125); икиндùйз (Керемидчиева 1993: 341) и др.

1.4 Название за вечерно ядене – вèчеръ ‘храната за вечеря’ < вèчер’е ‘вечерно време’. Клàвъм вèчеръ. Названието е общобългарско,но в диалектите се среща с различен фонетичен облик както е отбелязано в Българския диалектен атлас вèчере, вèчера (БДА, ОТ, 2001: к. № Л-21).

  1. Названия на конкретни храни

2.1 Названия, мотивирани от наименованието на продуктите, от които храните са приготвени:

бългỳр ‘чорба от грухана пшеница, боб и месо’. Правùме бългỳр сàму нъ суфрù. Лексемата е от чужд произход. Тя също спада към номинативните диалектни названия. Употребява се и в други диалекти: булгỳр ‘грухана пшеница’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 30).

урùзник, ед.ч., урùзници, мн.ч.‘баница, направена от ориз’. Прàвем урùзник совèчер – срв. оризници (БЕР, Т.IV, 1995: 922).

В говора се срещат и сложни названия (композита), с елемент манджа – която е заемка от турски. Тези сложни названия са образувани от две лексеми:

лỳквъ мàнжъ ‘яхния с лук’. Лỳквъ мàнжъ съм клàлъ зъ вèчеръ.

Бибèрквъ мàнжъ ‘яхния с пипер’. Стàрисе òръ йèце гàлиме бибèрквъ мàнжъ. – срв. в речника на Найден Геров бибèръ ‘пипер’ с.м. (Геров 1978: 23).

въсỳлвъ мàнжъ ‘яхния от зелен фасул’. Клàлъ съм зъфчèръ въсỳлвъ мàнжъ.

Вторият компонент от сложното название се представя от фонетичен вариант на лексемата фасул. Названията на растенията въсул и боп са широко разпространени, като се проявява известна диференциация в употребата им срв. в БЕР – боб 1. Едногодишно културно растение със зърнести плодове в шушулки, фасул’; диал. ‘бакла’ (БЕР, т.I, 1971: 59). Названието се среща и в други български говори със значение боп ‘боб’, ‘варено ястие със зрял боб’ (Котева 2015: 17-21).

Сложните названия лỳквъ мàнжъ, бибèрквъ мàнжъ, въсỳлвъ мàнжъ следват един общ модел или лексико-семантична парадигма. Те са тясно свързани помежду си, с общност в значението им, но се променят по номинационния признак – продуктът, от който са приготвени. Той изпълнява ролята на диференциален семантичен признак.

Както обобщава В. Радева „понятието лексико-семантична парадигма (ЛСП), изградено чрез определяне на позицията на думата в дадената микросистема и изследване на нейната противопоставеност и съпоставеност с другите членове на микросистемата за разкриване на сходствата и различията между тях” (Радева 2017: 133).

Подобни са и сложните названия (композита) с елемент чорба, които също са образувани от  две лексеми:

купрùввъ чòрбъ ‘яхния от коприва’. Купрùвъ съйъ прàвем нъх купрùввъ чòрбъ.

урùзвъ чòрбъ ‘ястие с ориз и мляко’. Ейтỳвъ прàвиме йèце урùзвъ чòрбъ.

графỳвъ чòрбъ ‘яхния от грах’. Нъ планнùнъ ùмъ графỳвъ чòрбъ.

Както по-горе изброените сложни названия, тази група също има общност в значението, но се различават по продукта, чрез който са приготвени. Както посочва В. Радева „признакът, по който се различават названията, образуващи лексико-семантична парадигма, е диференциален (различителен) признак” (Радева 1982: 56-57).

От същия тип е и групата на сложните названия, които представляват композита с елемент каша:

бềлъ кàшъ ‘каша от бяло брашно’. Нèкъв път си прàвем събàлахинкъ бềлъ кàшъ.

въсỳлвъ кàшъ ‘каша със сварен боб’. Не йèце си галùме въсỳлвъ кàшъ.

мисùрвъ кàшъ ‘каша с царевично брашно’. Сек събàлахин си прàвем мисùрвъ кàшъ.

Лексемата мисùр е от чужд произход. Българските диалекти познават разнообразни хетероними на растението царевица (вж. в БДА, ОТ, 2001: к. № Л-29). Лексемата мисùр е характерна за рупския регион, но се среща и в други български говори на североизток – Сливенско, Великотърновско – срв. мисùр Ропката (Керемидчиева 1993: 341); мисùр, мùсер Драмско и Сярско (Антонова-Василева, Митринов 2011: 178).

От своя страна названието мисùр служи като мотивационен признак и при образуването на други лексеми в говора на с. Долен, които също образуват лексико-семантична парадигма//модел:

мисùрув кулàк ‘царевична питка’. Испèкълъ съм мисùрув кулàк.

мисùрув леп ‘царевичен хляб’. Мèсем мисùрув леп. 

В диалекта на с. Долен, Златоградско е отбелязано и названието смидàл ‘обредна, царевична питка със захар и масло’. Рудùлу съ йе дèте, шъ прàвет смидàл. Това тестено изделие се приготвя при женитба и при раждане на дете. Думата е терминологично диалектно название. Тя е отбелязана и в други селища – срв.  смидал ‘всяко раздробено нещо’ (Хасково); ‘погача, пита, понуда’ (Смолянско); смидалъ, диал. ‘питка, намазана с мед, омесена веднага след раждане’ (БЕР, Т.VII, 2010: 175-177). В речника на Филипова-Байрова е отбелязано названието смùдал ‘къс хляб, полят с масло’; ‘гощавка при раждане на дете, понуда’; 2.‘всяко раздробено нещо’ – от новогръцки (Филипова- Байрова 1969: 157-184). Според Българския етимологичен речник със сходна етимология е и названието симид, което е възприето чрез турски simit, simid, ост. semid, а то е адаптирано от гръцки (БЕР, Т.VI, 2012: 653).

Друга група названия, които също образуват лексико-семантична парадигма, са названията за сарми:

з’èлви сірми ‘зелеви сърми’. Прàвем з’èлви сірми нèскъ.  

лòзви сірми ‘лозови сърми’. Лòзви с’е сірми съ л’ỳти.

В диалекта на с. Долен е отбелязано и названието шушỳлки  ‘компот от сушени ябълки’, еквивалент на книж. бълг. ошав и ошаф м. срв. в Български тълковен речник 1. Рядък компот от сливи, круши, ябълки. 2. Нарязани и изсушени ябълки или круши (БТР 1994: 606). Вàрем шушỳлки зъ пийèне. Лексемата е семантично диалектно название, среща се в книжовния език със същата форма, но с различно значение, срв. БТР шушулка ж.1. Продълговата кожеста покривка на семената у някои растения, като боб, грах, акация, синап и др. 2. Ледена висулка на страха (БТР 1994: 1084). Тя се среща и в други близки говори: Ропката шиш’л’ки (Керемидчиева 1993: 341); в Драмско и Сярско шушỳлка, шишỳл’ки ‘сушен плод’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 350).

В речника на Найден Геров е отбелязано сложното название шушỳлкови растения (Геров 1978: 332).

2.2 Названия на ястия по начин на приготвяне

Номинационният признак при тези названия е свързан с начина на приготвяне. При някои от храните начинът на приготвяне е тясно свързан със спецификата на продуктите, от които те се приготвят. Така например растенията боб, леща, грах, които се употребяват само в сварен вид, Христо Вакарелски отбелязва, че общото название на всички бобови растения като хранителен продукт е свързано с това обстоятелство – варùва, варùво, вàрво (Вакарелски 1977: 185), както е и в говора на с. Долен.

Названията тук са мотивирани от начина на приготвяне – варене:

вàрву ‘варен шарен боб’. Зъ вèчеръ съм клàлъ вàрву нъ сòбънъ.

Във връзка с начина на приготвяне е и названието ст`ърганик ‘баница с картофи, пататник’. Испèкълъ съм  ст`ърганик.

Мотивационният признак е свързан с глагола стържа и уреда, назован стъргàло ‘сечиво за стъргане, ренде’, ‘кухненско ренде’ (БЕР, Т.VII, 2010: 527). Лексемата е специфична за говора на с. Долен. В останалите диалекти се срещат други названия със същото значение – напр. в говора на Ропката, се употребява лексемата патàтник ‘баница с картофи’ (Керемидчиева, 1993: 341), която е мотивирана от  названието на продукта. Между тези две думи се наблюдава отношение на хетеронимия.

В говора на с. Долен се употребяват и следните сложни названия, мотивирани според начина на приготвяне на храните, които те назовават:

пèкън къбàк ‘печена, тиква’. И блàчку ùмъ на синùйъ съ пèкън къбàк. В южнородопските говори също е отбелязано названието кабàк м. ‘тиква’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 129).

пèкън мисùр ‘печена царевица’. Пèкън мисùр съм йàлъ.

Двете сложни названия образуват лексико-семантична парадигма//модел – те имат общност в семантичен план – мотивирани са от начина на приготвяне, но се различават по елемента, означаващ названието на продукта, от който са приготвени.

Сходни са и семантичните отношения между сложните названия:

свърèн къбàк‘варена тиква’. Клàлъ съм свърèн къбàк нъ пенжỳрънъ дъ истùн’е.

свърèни дỳнки ‘компот от варени дюли’. В тенжỳрънъ ùмъ свърèни дỳнки.

Между сложните названия пèкън и свърèн кабàк, се наблюдават семантични отношения от типа общност по начина на приготвяне, при различие по назоваването на продуктите.

При номинациите по начин на приготвяне, свързани с глагола пържа, се оформя още една лексико-семантична парадигма//модел, обхващаща названията:

спържèну петàту ‘пържени картофи’. Нèскъ съм клàлъ спържèну петàту.

спържèни бибèрки ‘пържен пипер’. Спържùлъ съм нèскъ бибèрки.

спържèни чỳчки ‘пържени, лютиви чушки’. Клàлъ йе спържèни чỳчки в тигàнен.

спържèни дребòлийе ‘пържени дреболии’. П`ържем дребòлийе в тенжỳрънъ.

Друг тип названия са мотивирани от глагола паря, попаря: попàръ ‘пържен хляб с масло’. Събàлахинкъ к`ъскам попàръ. Думата е общобългарска среща се и в други говори – напр. попàра ‘надробен хляб във вода, чай или мляко’ (Котева 2015: 23).

Но, както личи от примерите, начинът на приготвяне оформя специфични различия в значението на лексемите.

С начина на приготвяне е свързана и номинацията на названия като нъдрỳбен угỳрт ‘кисело мляко с хляб’. Нèскъ съм к`ъснълъ сàму нъдрỳбен угỳрт. Тук мотивацията идва от глагола дрòбя ‘накъсвам хляб на парчета’, но има отношение и към продукта, от който ястието е приготвено – угỳрт ‘варено и подквасено кисело мляко’. В някои диалекти се среща и различна лексема, означаваща същото понятие – напр. в говора на Ропката се среща гмеч’ м. ‘надробен и овалян в масло хляб’ (Керемидчиева 1993: 341).

Тези две лексеми са диалектни хетероними. Лексемата гмеч’ също е мотивирана от начина на приготвяне – глагол със значение ‘мачкам, тъпча’.

Названието на уреда за приготовление е тясно свързан отново с начина на приготовление, залегнал като основен мотивационен признак при названието тиг`ъници, ум. тиг`ънички ‘бухти’. П`ържем тиг`ънички в тигàнес<тиган.

Вероятно свързана с начина на приготвяне е и лексемата кàшник ‘сладкиш, приготвен в тава’. Прàвем нèшту слàтку кàшник. Мотивацията на думата идва от това, че сместа се приготвя като каша и се пече в тава. Така лексемата се свързва заедно с останалите по-горе сложни названия с елемент каша: бềлъ кàшъ; въсỳлвъ кàшъ; мисùрвъ кàшъ. Те образуват лексико-семантична парадигма//модел – имат общност в значението си – приготвени са като каша, но се различават семантично по названието на продукта, от който е приготвена кашата. Диалектната дума се употребява и в други говори: Ропката кàшник м. ‘царевична пита, опечена в тава, или царевичен хляб’ (Керемидчиева 1993: 341) и др.

При В. Радева също се употребява кàшник ‘баница без кори’ (Радева 1982: 32). В Български етимологичен речник е отбелязано кашник ‘каша’ (БЕР, Т.II, 1979: 302).

2.3 Названия с неясна от съвременна гледна точка мотивация

В говора на селото се срещат и названия на храни с неясна от съвременна гледна точка мотивация, за които може да се направи предположение:

клин ‘баница с пълнеж’. Ръстòчилъ съм клин за плъннùнъ. Специфичното при начина на приготвяне на тази баница е, че тя се пече от двете страни, като се обръща с помощта на уред, наречен кръг. Лексемата може да се определи като семантичен диалектизъм, защото формалната й страна напълно съвпада с книжовната дума клин, свр. в БТР клин м. 1. Късо дърво или желязо с плоско заострен край за цепене на дърва, затягане на съединени части и др. 2. диал. Голям гвоздей. 3. Клин чорба – вид чорба от зеленчук с масло, брашно, сирене, но без месо (БТР 1994: 363). Названието се среща и в други диалекти: клин ‘баница от две и повече кори, между които се поставят ориз, тиква, кочан и др.’ (Митринов 2011: 151); в говора на южните Родопи – клин м. ‘парче баница’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 144).

За тази лексема в Българския етимологичен речник се посочват на първо място значенията ‘къса дървена или желязна пръчка, заострена в единия край; голям гвоздей, клинеста разширителна пришивка; късче баница’, поради клинестата форма на късчето баница, откъдето се е развило и общото значение баница (БЕР, Т.II, 1979: 450). Възможно е обаче мотивацията на названието да е свързано и с начина на приготвяне във връзка с прибавянето на плънката между корите, което се свързва с прибавянето на “разширителна пришивка”, т.е. с вклиняване.

Названието прòсутник ‘баница с праз лук или зеле’. Испèкълъ съм прòсутник нъ сòбъсъ. Номинацията на думата е с непрозрачна от съвременна гледна точка мотивация. В Българския етимологичен речник се среща прòсукник ‘баница със зеле, без кори’ (Долен, Момчилградско); ‘сладка ливадна билка, лапад или градински спанак, нарязани на ситно, объркани с брашно и печени като баница с мазнина’ – Златоград  (БЕР, Т.V, 1996: 775). При Керемидчиева е отбелязана лексема прòсур ‘безквасна пита’ (Керемидчиева 1993: 341).

Лексемата трàхънъ ‘каша с изсушен квас’. Събàлахинкъ к`ъснувъм трàхънъ. Названието е широко разпространено и с известни различия в тълкуването се  среща в много други говори – напр. южните Родопи трàхана ж.‘вид вариво от смляна на хромел царевица и фасул’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 313).

В речника на Н. Геров трахана с. ж. ‘стрито тесто на зърна и изсушено за готвено; каша, варена от трахана’ (Геров 1978: 352).

Думата е от гръцки произход. В Българския етимологичен речник тархана– ‘сушени тестени зрънца, които се употребяват за ядене; каша приготвена от такива зрънца; изсушен квас, стрит и сварен с прясно мляко’  (БЕР, Т.VII, 2010: 828-829).

кулàк ед.ч. ‘мекица’ и кулàци мн.ч. ‘мекици’. Кулàци пържùме пу праснùцин’е. Тук мотивацията е по формата на изделието. В Българския етимологичен речник е отбелязано названието колàк<коло – колело (БЕР, Т.II, 1979: 546-547). А в БТР е със значение колак м. ‘кравай, колач’ (БТР 1994: 369). Лексемата е отбелязана и при М. Котева – колàкм.‘пържена в мазнина малка питка от меко тесто’ (Котева 2015:21). При Митринов също е налице лексемата кулàк, колàк ‘тестена питка, печена на тикла’; название за кравай, геврек’; кулàк ‘пита, кравай’ (Митринов 2011: 151).

С неясна от съвременна гледна точка е и мотивацията на думата къчàмак ‘бъркано, варено ястие от царевично брашно със запръжка от лук и месо’. Прàвем къчàмак нъ сòбъсъ . В диалектите са отбелязани различни хетероними с това значение, но лексемата качамак преобладава на българската езикова територия (вж. БДА, ОТ, 2001: к. № Л-28), срв. също качêмàк м. ‘ястие от царевично брашно’ (Антонова-Василева, Митринов 2011: 139; Котева 2015: 22).

В Българския етимологичен речник лексемата е отбелязана със значение ‘каша от варено царевично брашно’, заемка от новогръцки (БЕР, Т.II, 1979: 289).

От направената класификация на лексико-тематичната група на някои названия на храни в с. Долен, Златоградско могат да се направят следните изводи:

При анализа в редица названия в лексико-семантичните подгрупи ясно се откроява мотивационният признак за номинация.

Вътре в подгрупите се открояват общобългарски лексеми йàден’е, попàръ, вàрву и др.; думи от чужд произход икùндийъ, б`ългур//бългỳр и др.

Ясно се открояват номинативните (терминологични) диалектни названия като смùдал, кàшник и др. От анализа проличават фонетични диалектизми като дỳнки, въсỳл, чỳчки и др. Като семантичен диалектизъм може да бъде определено названието шушỳлки, както и названието клин.

В диалекта се употребяват специфични названия като ст`ърганик, смидàлпросỳтник. Те се открояват между случаите на хетеронимия.

Голяма част от названията се разпределят в две лексико-семантични групи, образувани според названието на продукта, от който храната се приготвя или от начина на приготвяне. В тях ясно личи мотивационният признак, който ляга в основата на номинацията. Очертава се и група от названия, които са с неясна от съвременна гледна точка мотивация. Вътре в подгрупите могат да се откроят и ясно структурирани лексико-семантични модели или парадигми.

По-нататъшните изследвания на лексико-тематичните групи на диалектната лексика ще допринесат за по-точното изясняване на отделните типове лексико-семантични отношения между лексемите.

Библиография

Антонова-Василева, Митринов 2011: Антонова-Василева, Л., Г. Митринов. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско, Сярско. Изд. на БАН (ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин” ), София, 2011.

БДА 1964: Български диалектен атлас. Югоизточна България. Ч. І. Карти. Ч.ІІ. Статии. Коментари. Показалци. (Авт. колектив). Изд на БАН, София, 1964.

БДА. ОТ. 2001: Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Ч І-ІІІ. Фонетика. Акцентология. Лексика. (Авт. колектив). Книгоизд. къща „Труд”, София, 2001.

БEР 1971−2010: Български етимологичен речник, София. Изд. на БАН (Акад.изд. “Проф. Марин Дринов”), Т. I-VII, София, 1971−2010.

БТР 1994:Български тълковен речник. (Авт. колектив). Изд. „Наука и изкуство”, София, 1994.

Вакарелски 1977: Вакарелски, Хр. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство, София, 1977.

Геров 1975−1977: Геров, Н. Речник на българския език А-Д. Изд. Български писател, част 1-4, София, 1975−1977.

Дюлгерова 2016: Дюлгерова, К. Специфични лексикални особености в названията на домашни животни в говора на с. Долен, Златоградско. – В: Професор Иван Кочев – живот, отдаден на езикознанието. Съст. А. Кочева. София, 2016, 229-233.

Керемидчиева 1993: Керемидчиева, Сл. Говорът на Ропката (Родопска граматика). Изд. Принт, София, 1993.

Котева 2015: Котева, М. Названия, свързани с храните и тяхното приготвяне (лексикосемантична характеристика). Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен „Доктор”, София, 2015.

Митринов 2011: Митринов, Г. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. Изд. Фондация ВМРО, София, 2011.

Стойков 1993: Стойков, Ст. Българска диалектология. Изд. на БАН, София, 1993.

Радева 1982: Радева, В. Лексикалното богатство на българските говори. Изд. “Народна просвета”, София, 1982.

Радева 2017: Радева, В. Българска лексикология и лексикография. Изд. “Изток – Запад”, София, 2017.

Филипова-Байрова 1969: Филипова-Байрова, М. Гръцки заемки в съвременния български език. Изд. на БАН, София, 1969.

[1]Село Долен се намира на 12 км югозападно от гр. Златоград, разположено в средните Родопи. В селото се изповядват ислям и християнство,но доминираща религия е ислямът. Диалектът на селото не е бил обект на самостоятелно изследване и нее включен в проучванията за Българския диалектен атлас (БДА). Моите първи проучвания за този говор са изнесени в доклад на тема „Специфични лексикални особености в названията на домашни животни в говора на с. Долен, Златоградско”(Дюлгерова 2016: 229-233).

За автора

Кремена Каменова Дюлгерова-Узунова е задочен докторант в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” към Българската академия на науките, секция по Българска диалектология и лингвистична география, гр. София. Темата на докторската й дисертация е „Организация на лексиката в лексико-семантични групи (по материали от златоградския говор)“. Основните й научни интереси са в областта на диалектологията, лексикологията, методиката на обучението по български език и литература. Автор е на статии, сред които: Дюлгерова, К. „Лексико-семантични групи при названията на селскостопанската лексика в говора на с. Долен, Златоградско” – В: Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” – 15-16 май 2017 г. – БАН. Изд-.во БАН, София; Дюлгерова, К. „Специфични лексикални особености в названията на домашни животни в говора на с. Долен, Златоградско” – В: Професор Иван Кочев – живот, отдаден на езикознанието. Съст. А. Кочева. Акад. изд-во „Проф. Марин Дринов”, София, 2016; Дюлгерова, К. „Биографичният метод като способ  (начин) за разкриване на връзката между българската и руската специализирана литература в обучението по българска диалектология” – В: Две култури за единен свят. Университетски проект. Изд-во „Либра Скорп”, Бургас, 2016.

Е-mail: kremena.dulgerova@abv.bg