Участ

Що философия в мене трепери?
Животът разцъфва като химера
и блъска се плахо във мене. Нетленен,
своята участ в човека намери.

Просто тласък от кръв през голямото тяло –
човек се превръща от жив в съживяващ,
част от двигател, с позиция здрава,
своята роля без ум изпълнява.

Ето и казусът парадоксален:
Животът нетленен в човека изтлява,
но за да живее… а ний – по привичка –
тази участ е твърде логична.

Ядро и посока

Светът е ядро и посока –
човешки или Господен –
от всяка глътка кафе
чак до хода на историята.

Генератор и после движение.
Идея, превърната в действие.
Човекът, заряд и живот.

Енергия – набор от вътък
събира се, после избухва
експлозия – трясък и прах
… шепа изгубено време,
разпиляно от безстремежа…

Но щом налице е единство,
щом ядрото си има посока
и посоката има ядро,

о, тогаз във взаимно осмисляне
по потока тече електричество
и всяка глътчица въздух е Бог.

Колектив утопичен съзирам–
със ядро и със обща посока.
Върховете са тъй постижими,
немислимото става възможно.

И човекът е стъпил отгоре,
върху вектор, опънат в безкрая,
и превзема вселени, простори
само във миг на желание.

Стъпка по вектора казвам да бъде!
– Ще бъде!

 

Власт

Понякога отричам това, което съм,
за да не бъда.

Вечният стремеж в човеците към Власт
кръстосва шпага с мен
във опит,
във полуда
и раната на волята пробужда
величие на крал. Усещане за валса,
воден от мъжа.

Седя на трон и си слугувам.
Парад на личността
във моите владения настава.
А кралят мисли как да покорява,
понеже вечният стремеж към Власт не стихва…

И ако мога…
на гърба световен бих се метнал
само за да го обяздя.

 

Жив Сън

Съновидения прегръщат ежедневия.
Усмивки, страхове, сълзи
потъват плавно във забвение
в мига, когато утро ни свести.

Хаос от емоции и светове.
Връзка тънка, непредполагаема.
Генезис в дебрите на туй море,
от първата вълна удавен…

… Станете, о, Нептуне, Посейдоне!
Водовъртежна сила бурна
насочете там – в дълбокий корен,
нека да изплува, нека да изплува…

… дънерът да бъде някога намерен,
да превърнем дънера във кораб.
Плътна широки да разперим,
да преплаваме оттатък хоризонта.

… и сетне нова буря да е нужна…

---

За автора: Иван Георгиев е студент във втори курс, Българска филология, Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Завършил е Гимназия с преподаване на чужди езици “Ромен Ролан”, Стара Загора, профил – немски език. Той е сред първите членове на литературен клуб “Аудитория 148” и се занимава активно както със следването си, така и с дейността на клуба.

E-mail: wan_kooyy@mail.bg