Острата нужда от сън, оставила тъмна следа, отпуска клепачите. Вън дебне някаква зла свобода. Ела да се сгушим в невежество. Защо да препускаме в мрака към някакво царство от детството? Работа утре ...

виж още »

понякога не ми достига вода както не ми достига въздух – приклещен съм от спазъм в гърдите, ребрата ми: кафез за дробовете – поемам дъх бавно, наливам чаша вода, течността се разстила по задушаващи...

виж още »

не стига време за мила дума, рамо на приятел, да измеря скоростта на облаците оставам човек, доколкото мога опитвам се да различа това песен ли е, или вик За автора: Теа Монева е родена във Варна. За...

виж още »

Както героите, както празненствата на истините – намаляха, скъпи зрители, намаляха разликите между нощен ефир и пряко включване. И пулсират постоянно вените на екраните. И текат по тях, текат и сце...

виж още »

срамежливо слънцето до късно зад хълма се крие не пуска юздите не започва денят не вдига клепача си нощта полегнало по гръб времето застива в легнала поза нямат намерение нещата да помръднат да с...

виж още »